45.2. гр. Правец-манастир св. Теодор Тирон-седловина Равнището-вр. Чучул могила

Оценете
(0 гласа)

45.2. гр. Правец-манастир Теодор Тирон-седловина Равнището-вр. Чучул могила - слизане

Денивелация - 850 м., време на движение - 3.30-4.00 маса, разстояние - 16 км.

Маркировка: от вр. Чучул могила до разклона за манастира - маркировка с табелки и сини стрелки, от разклона за манастира до Св. Теодор Тирон - бяло-червено бяло

 

2020 04 15 142221

 Изтегли: GPS-трак       

     

        За разлика от предишния маршрут, който е свързан със стръмно изкачване и с продължително лутане в гъсти гори без пътеки, ориентири и гледки от тях, то настоящият преход е точно обратното - плавно слизане по широк черен път с добра туристическа маркировка и с прекрасна панорама на юг към огромния масив на централната старопланинска верига. Наред с всички друго, сега е и съвсем ясно какво точно трябва да се направи - да се достигне по гребена на Било планина до кръстопътната седловина Равнището и от нея да се слезе на север към полето и град Правец. От седловина Атанасова бичкия /бачия/ към гр. Правец се поема по билото на планината на изток, като натам широкото вървище, по което се върви, заобикаля за кратък период от време водоравно и чрез множество извивки теметата на всички по-високи върхове и пресича няколко слънчеви поляни с пространни гледки от тях. Още от първото такова по-голо място - Патарака /от думата патица и от съответния прякор на собственика/, разположено под двуглавия връх Чучул могила /1325 м.//от чучул - плашило от гръсти /стъбла на коноп// се открива панорама на юг към широката долина на река Равна, спускащите се от върха на планината към нея хребети Тънкия рът, Стръвненски рът и Ломски рът и заобикалящите ги потоци. Веднага след началото на маршрута пътят заобикаля от юг двойното теме на Чучул могила и след 30 мин. достига при вековно буково дърво в югоизточното подножие на върха до друга билна поляна - Ралешковец /от личното име Ральо, а то съкратено от Кральо с изпаднало к/. В литературата е записано погрешно, че Ралешковец са ливадите около билото на планината, докато това всъщност е изворът в тях. Голите поляни пък се наричат от местните Ралешковото, но понеже грешката се е пренесла вече във всички карти, добре е наименованието на местността да си остане така, както е записано в тях. Мястото е заобиколено от стари букови гори и е силно посукано от природата, а при мъгла и сняг е доста трудно за ориентация, тъй като от него се отделят множество потоци и рътлини във всички възможни посоки. На юг от Ралешковец, и заобиколен от две дълбоки долини, се спуска Ломски рът, по чието било към близкото село Бойковец извиват и черен път, и пряка пътека. На север от местността пък в посока на Правец се насочва Старата река /Правешка Лакавица/, заобиколена от хребетите Разливски /Гребеня/ на запад и Дебелия рът на изток. Тук за отбелязване е, че разклонът е маркиран много добре с туристически табелки и с мацнати по дърветата сини стрелки.     

       От местността Ралешковец се продължава с едва личащо си снижаване, и отново с няколко къси извивки по гребена на Било планина, на изток към следващия връх - Червената вода /1256 м./, като преди да се достигне до него се подминават три разклона със странични пътища, водещи по широкия Бунов рът пак на юг към с. Бойковец. От поляната Ралешковец до югоизточния склон на Червената вода се достига за около 25 мин., като тук също се налага да се направи едно кратко уточнение относно местоположението на последния топоним /55 мин. след началото/. В с. Бойковец всички твърдят, че Червената вода не е наименованието на върха, а на бликащият в близост до билото извор и на изтичащият от него маловоден поток, който днес вече е напълно пресъхнал. В наши дни обаче, от това място все още водят началото си две по-къси реки с особено интересни наименования - първата на юг е със старинното название Темни дол, което е свързано с близката гъста /тъмна/ гора, а втората на север е Рилски дол /извира от Рилски извор/, чието име идва не от планината Рила или от Рилския манастир, както е записано на някои места, а от друга старинна дума - рилник /бряг, който се рони/. Под вр. Червената вода се описва още един по-остър и къс завой, след което се излиза в подножието на заобленото теме на връхчето Мурджова могила /1202 м.//от влашкото мурго - възчерен/ и до горния край на поредните голи поляни - местност Мурджовица /65 мин. общо/. Освен, че е обширен, гол и много панорамен, друго характерно за отделящият се от тях на югоизток едноименен рид Мурджовица е това, че изгърбения му масив служи като естествена граница между землищата на Бойковец и град Етрополе. На изток хребетът е отделен от своя съсед чрез коритото на река Доромишки дол, чието име пък - от коренът доромиш, също както и друг подобен корен на топоним от близката околност - дороман, вероятно произлизат от влашкото доробант - пехотинец. На пръв поглед, цялото това непрекъснато изброяване и уточняване на безчет топоними е, може би, малко скучно, но то показва колко разнообразен е релефът в близката околност и колко многобройни са старинните наименования, които са се запазили в нея. Денивелацията от вр. Чучул могила до разклона при рида Мурджовица е едва около 100 м.

       Под вр. Мурджова могила следва по-стръмно спускане, като за кратко време се преодоляват около 200 м. височина. Тук вървището подминава няколко разклона при поредните поляни в местността Кольовите ливади, продължавайки да се снижава, завива този път по права линия на североизток, като вдясно от него остава разположената почти на билото на планината етрополска махала Дочовци /отбелязана на някои карти неправилно като Ламбовска/. 25 мин. след разклона при Мурджовица друмът достига до ново отклонение в местността Кольовото, което води вече към истинската Ламбовска махала, част от която се вижда точно под гребена на Балкана /90 мин./. Тук интересното е, че откъм къщите й до Кольовото достига стар черен път, който вероятно е едно от продълженията на античния римски Етрополски проход /Калдърмата, Шиндарника/. В древността от масива на Стара планина този път се спускал в долината на р. Равна при днешното с. Бойковец, където се раздвоявал. Оттам единият му край продължавал на изток към гр. Етрополе, докато другият се насочвал на североизток към Било планина и през Дочовци и Ламбовската махала се изкачвал до възловата седловина Равнището. Друго за отбелязване тук са няколкото върхове с имена на светии, покрай които този път преминава в района на двете махали. В землищата на Бойковец и Етрополе, части от които се разпростират и в Било планина, в близост до трасето на античния друм има три такива върха - Св. Илия и Св. Спас над първото от двете селища /с построени параклиси върху тях/ и  Св. Дух под Дончовци, бележещи все места на антични тракийски капища и на издигнати по-късно върху руините им старинни християнски оброци и изчезнали вече древни манастири.    

        С достигането до Кольовото стръмното спускане от вр. Мурджова могила дотук приключва. Местността се намира в началото на споменатата кръстопътна седловина Равнището, чието наименование показва, че се касае за равно и плоско място. Равнището представлява дълго, тънко и голо плато на билото на планината, белязано от източната си страна с острия, пирамидален и ясно изразен връх Високата могила /1038 м./. Според едни, второто название на този връх било Камичето, а според други, това име се отнасяло до заобленото теме на Кота 980, разположен на запад от върха. В някои справочници се твърди, че, тъй като мястото било особено подходящо за хижа, правчани смятали да изградят такава именно тук. Това обаче се отнася най-вероятно до четвъртитата поляна на север от вр. Кота 980, на която и без това е изградена ведомствената хижа Сова. Друг въпрос, свързан пак с Равнището и Високата могила, е този за местонахождението на останките от известната тракийска крепост Градище, която някои разполагат на темето на върха, докато други твърдят, че се е намира далеч на север и доста под него. Заради особеното си разположение на билото на планината и плоската си форма, Равнището е кръстопътно място, в средата на което билният път се пресича със страничният проходен друм, достигащ до тук откъм Ламбовската махала и спускащ се на север към гр. Правец. Поради тази причина, при седловината билото на планината се напуска и към крайната цел на маршрута се продължава по страничния черен път със стръмно слизане на север по склоновете на гористия Попадиновски рът в посока на долината на река Менска /Градишница, Градишки дол//от мена - годежен дар - пожелателно име със значение да порасне, да получи дар/. Под Равнището остава да се извърви и последната по-къса част от маршрута, която е свързана с кратко, но стръмно спускане през обрасла с гъсти гори силно наклонена местност. Тук обаче има и една особеност - разстоянието от седловината до Правец вече е доста малко, а близо на изток от селището се намира местният манастир Св. Теодор Тирон, така че слизането от планината към полето е най-добре да се съчетае и с посещението на интересната духовна обител.

          Само 5 мин. под билото на планината се достига до още един разклон, при който трябва да се взе решение накъде ще се върви /95 мин./. Ако ще се слиза директно към града, тогава от разклона трябва да се продължи на северозапад и през местностите Палилула, Менските кладенци и Топилата трябва да се достигне до коритото на Менска река. Ако пък ще се посещава манастира, тогава от разклона се поема по десния край на пътя на север. Натам друмът започва да извива на къси серпентини, за да преодолее стръмния склон, като тук на няколко места от него се отделят и преки пътеки. През силно наклонената гориста местност Градишница се напредва доста бързо, като 25 мин. след началото на спускането пътят достига до южното подножие на връх Кота 736 /120 мин./. Според някои историци, именно на този връх са разположени останките от крепостта Градище, докато други обаче твърдят, че не могат да ги открият на темето му. Денивелацията от седловина Равнището до това място е 250 м. Покрай Кота 736 пътят отново завива на изток и след не повече от 5 мин. се раздвоява, като левият му край, белязан с досегашната синя маркировка, слиза на северозапад към полето и гр. Правец, а другият продължава на изток /125 мин./. От разклона към манастира Св. Теодор Тирон се продължава по десния край на пътя на изток, като в тази посока трасето на друма е превърнато в екопътека, белязана с бяло-червена маркировка и отличаваща се с поставените нарочно край нея специално изградени за целта беседки и пейки. По тази екопътека, и при особено впечатляваща панорама от няколко стари пейки на север към полето, Предбалкана и няколко от безбройните махали на Правец, се траверсират водоравно северните склонове на вр. Високата могила, преминава се над изворите на потоците Петковски дол и Бончовски дол и след 20 мин. се достига в местността Ярковица /от изченалото лично име Яро, а то съкратено от Ярослав/ до река Тишовски дол /Тишо от гръцкото Тихон - щастлив/, в коритото на която е изграден голям кът за отдих с маси, пейки, чешма и барбекю /145 мин./. След него се завива рязко на североизток и встрани от коритото на потокът Дълбоката падина се слиза стръмно покрай още няколко стари пейки и разрушено водохващане за около 20 мин. до задната страна на манастира /165 мин./.

        В древността край старият проход от Правец за Етрополе на мястото на сегашната духовна обител се издигала голяма тракийска могила, която имала светилище на темето си, обслужващо преминаващите по друма пътници. По-късно по време на Второто българско царство върху езическото място за поклонения бил издигнат християнски манастир, кръстен на тирон /млад войник, новобранец/ Теодор /на гръцки Божи дар/ - великомъченик на Православната църква, екзекутиран през 309 г. по заповед на император Юлиан заради отказът си да се отрече от християнската си вяра. По време на турското робство манастирът бил опустошен първо от еничари през 1636 г., а по-късно през 18-и в. бил и окончателно доразсипан при нападение на кърджалии. В сегашният си вид духовният скит бил възстановен през 1866 г. с дарения от жителите на всички околни населени места. Манастирът Св. Теодор Тирон се намира на изключително красиво място в най-източния край на Правешката котловина и на около километър от сегашното проходно шосе Правец-Етрополе, като от него към първото от двете селища се продължава непосредствено от входната врата вляво и на запад. Натам се подминава оставащата вдясно махала Радулска и се пресича отново Тишовски дол, след което през поляната до входа се достига до гората и там се търси пряка пътека с маркировка. По вървището се преодолява стръмният и гъсто обрасъл с растителност Бончовски дол, след което се достига на северозапад до друга от местните махали - Стилковска. От нея покрай разположената вляво махала Манастирица, и 20 мин. след манастира, се слиза до квартал Дивчов рът /бивша Василкьовска махала/, където се достига до полето и до трасето на прохода Правец-Етрополе /185 мин./. На това място се завива по шосето на запад към виждащия се вече град, от разклон при асфалтова база се продължава по лявото разклонение на пътя към селището и се пресичат последователно изпълнените с ниви и градини полски местности Цанковото и Куковското. Точно тук е и едно от най-красивите места по целия маршрут, като от него се откриват невероятни гледки на юг към Било планина и на север към Предбалкана. 20 мин. след Дивчов рът покрай оставащи вдясно цех за метали, бетонов възел и квартал Симидарското се навлиза в същинската част на Правец, откъдето се върви още около 10 мин. до самия център на града /215 мин./.

 

14

Връх Чучул могила от черния път по билото

 

17

Черният път през буковата гора южно от вр. Чучул могила  

 19

 Маркировката при разклона за с. Бойковец в местността Ралешковец 

 21

Разклонът на седловина Равнището с вр. Висока могила 

 25

 Изглед към гр. Правец от екопътеката към манастира 

 27

Беседка за отдих по екопътеката

 

28

Големият кът за отдих до Тишовски дол

 

30

В манастира св. Тедор Тирон се влиза от задната му страна

 

31

Карта на екопътеката от манастира до гр. Правец

 

37

Храмът на манастира

 

39

Манастир Св. Теодор Тирон и отбивката за гр. Правец до входа му

 

44

Центърът на гр. Правец

 

47

От гр. Правец назад към седловина Равнището и вр. Високата могила

 

2014-02-03 111630

Профил на маршрута

Прочетена 1797 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм