44.3. гр. Ботевград /вилна зона Зелин/-р. Червена киселица-Пльоските поляни-х. Рудината

Оценете
(0 гласа)

44.3. гр. Ботевград /вилна зона Зелин/-р. Червена киселица-Пльоските поляни-х. Рудината качване

Денивелация – 800 м., време на движение – 4.00-4.30 часа, разстояние – 7.2 км.

Немаркиран

 

2020 02 19 102530

Изтегли: GPS-трак

 

      Главен изходен пункт за преходи от Ботевград към централните части на Балкана се явява намиращата се на около 3-3.5 км. на югоизток от селището в долината на Зелинската река и в северното подножие на планината вилна зона Зелин /Летовището/, под сградите на която било разположено в миналото най-старото поселение в близката околност. В наши дни от това място към Стара планина, отделящият се от нея на север гигантски страничен рид Било и построената на централния му гребен хижа Рудината /рудина - високопланинско пасище/ водят, общо взето, четири маршрута, които са, както следва: два по хребетите Стубленски рид /отделя се от връх Белия камък/ и Милушевски рид /отделя се от връх Люта глава/, обграждащи Зелинската река отстрани, още един по долината на нейния приток река Ечемишка /извира от седловина Равно буче, явяваща се граница между Балкана и рида Било/ и последният през т.нар. Плоски /или Пльоски/ поляни. От всички изброени дотук маршрути най-отдалечен и най-непанорамен, а поради тези причини и най-непопулярен, е този по долината на р. Ечемишка, докато другите два по ридовете Милушевица и Стубеля са сравнително по-обзорни, по-преки и доста добре маркирани, затова и се използват по-често от туристите за достигане до х. Рудината. Най-интересният от всички преходи над вилна зона Зелин обаче е, като че ли, този през Пльоските поляни, първо, защото е по-директен, второ, защото преминава през по-разнообразен като вид и форма терен и трето, защото част от него следва трасето на стар римски път, който е едно от няколкото разклонения на преминаващия през тези части на планината Етрополски проход. Освен маршрутът по долината на р. Ечемишка, всички останали преходи от Зелин започват от намиращата се в най-източния край на вилната зона равна и гола местност Зланковското /Злан е лично име, съкратено от Златан/, в която достигащото дотук откъм Ботевград главно шосе се разтроява. От това място покритият с асфалт ляв и по-широк край на пътя продължава покрай Стубленска река на североизток към рида Стубеля и разположената на билото му едноименна местност, докато десният завива на юг по Букалин дол към билото на срещуположния хребет Милушевица. Последният трети среден край на друма пък, който също е покрит частично с асфалт, поема в югоизточна посока към Пльоските поляни, следвайки долината на спускащата се от тях към вилната зона река Червена киселица /Червенокиселска река//червената киселица е вид дива ябълка, другото наименование на която е Цвете на изчистването/. Зланковското е много характерна местност, от която започва същинската част на планината и в дъното на която се събират реките Стубелска и Червена киселица, за да образуват Зелинската река. Вдясно оттук се вижда масивна почивна станция, а в разположената вляво и оградена с телени мрежи местност Складовете се намират сградите на голямо военно поделение.           

      Ако за изкачване от вилна зона Зелин към х. Рудината се избере маршрутът през Пльоските поляни, тогава от Зланковското се поема по средния път на югоизток, като се следва долината на протичащата в тази посока р. Червена киселица. Освен с преминавалият оттук в най-дълбока древност стар римски път, околностите на този поток са известни още и с уникалната в световен мащаб миграция по него, както и по коритата на околните дерета, на планински жаби от видът Rana temporaria, които се спускат ежегодно по склоновете на Било планина и по долините на реките Ечемишка и Зелинска, за да хвърлят заедно хайвера си в разположената в най-западния край на вилната зона Зелин мочурлива и защитена от държавата местност Мухалница /Жабешкото блато/. През Античността над Зланковското била разположена и малка крепост, която охранявала най-долната част от разклонението на Етрополския проход и около която вероятно възникнало най-старото населено място в района на Зелин. От тази твърдина до днес е останал само един зид, който местните наричат Градище, а понякога и Гроба. Понастоящем, веднага след началото на прехода, Червената киселица се пресича по мост, след който се стъпва на левия бряг на реката и покрай последните къщи на вилната зона вдясно и оградата на военните складове вляво се продължава почти водоравно в югоизточна посока. Натам долината на потока се стеснява рязко в местността Чичова ливада /Чичово ливаде/, а пътят навлиза в изпълнения с гъсти гори Балкан, достигайки след 15 мин. до втори мост над реката и до издигащия се зад него кръст на оброка Св. Дух. За свещените места в тукашната част на Стара планина е известно, че са многобройни и че обграждат Ботеград от всичките му страни, а местните етнографи ги свързват с останалия още от времето на траките култ към огромните дъбови дървета, за които древните хора вярвали, че са връзката им с боговете. При оброка Св. Дух реката се пресича за втори път по мост и се преминава отново на десния й бряг, като тук маршрутът през Пльоските поляни е наистина равен и плосък за доста дълъг период от време. Така, със съвсем слаб наклон покрай реката и в почти южна посока, се подминават последователно чешма долу вляво и изоставени тухлени сгради на малка поляна вдясно, след което се върви още около 10 мин. до достига до края на асфалта при отбивка, водеща към последните военни складове в местността /25 мин. след началото/.

        След постройките се продължава отново покрай коритото на Червената киселица, но вече по черен път, подсича се оставащият вдясно къс, тесен и мочурлив страничен рид Мократа щетина /щетина - място, в което се горят дървета за дървени въглища и гората дава щета/, прескача се маловоден приток на реката и се подминават няколко второстепенни отбивки от друма, като след нови 15 мин. се достига до трети мост /40 мин. общо/. По него се преминава пак на десния бряг на Червена киселица и се завива плавно на югоизток, като тук покрай оставащия вдясно приток Каменливата падина речната долина постепенно се стеснява, а наклонът по пътя започва да става все по-голям. През гъстите смесени гори на местността се пресичат по брод още няколко притока на реката, подминава се виждаща се вляво ограда от бодлива тел, чрез която вероятно се охранява някакво важно водохващане, и след 40 мин. се достига до едно от най-интересните места по маршрута - водосливът на Червена киселица с протока й Мечата долчина /80 мин./. Тук и двете речни корита се пресичат последователно по брод, като при това се вижда как от новия черен път се отделя изключително широка и все още доста добре запазена част от стария римски друм, продължаваща с много стръмно изкачване на югоизток по склоновете на разделящия потоците Дебели рът. От водослива към х. Рудината обаче се продължава с рязък завой на север по съвременното вървище, като над разклона се появява и първата туристическа табелка по маршрута. Малко след нея, и двайсетина минути след Мечата долчина, се достига до друго особено важно място - нов масивен дървен заслон, до който е и последната вода до х. Рудината /100 мин./. Под постройката от черния друм се отделя и пряка пътека, която е добре маркирана с още една туристическа табелка и по която част от последващите извивки на по-широкото вървище могат да се съкратят. При по-хубаво време и липса на сняг за достигане от това място до хижата може да се ползва и пряката пътека, но при лошо време и дебела снежна покривка трябва да се поеме по черния път, тъй като местността над заслона е изключително стръмна. Ако за продължение към хижата се избере по-просторният друм, тогава по него се описва един къс и водоравен откос в северна посока, като скоро се излиза на по-ниската от Пльоските поляни, носеща точно това име - Долна Пльоска /110 мин./. Понеже изкачването от Зелин дотук е съвсем плавно, човек си въобразява, че то ще е такова и по-нагоре, още повече, че на това място се достига до поляни, носещи наименованието Пльоски. Всъщност, обаче, става точно обратното. Именно от Долна Пльоска започва втората част на маршрута, която се характеризира с постоянно много стръмно, а на места дори и екстремно изкачване, при което за кратко време се преодолява много голяма височина. Денивелацията от вилна зона Зелин до тук е около 300 м.    

       При достигането до Долна Пльоска се излиза за кратко от гората до билото на рида Плоски поляни при гъсто обрасло с бодливи храсти бившо пасище, в началото на което пътят отново завива на югоизток. В тази посока веднага започва споменатото стръмно изкачване през гъсти гори, единственото развлечение в които е да се броят многобройните разклони с второстепенни дърварски вървища. За да преодолее по-лесно голямата височина, в този участък главният друм описва няколко плавни серпентини вляво и вдясно, като след около 30 мин. извежда чрез тях до другото равно и голо място в околността - поляната Горна Пльоска /140 мин./. При ясно време оттук, както и от по-ниската поляна, се открива обширна панорама на северозапад към част от Ботевградската котловина и едноименното селище. По терена на местността се забелязват и ясни следи от стопанска дейност, които показват, че, въпреки голямата си надморска височина, поляната се е използвала за земеделие от хората съвсем доскоро. Вървището пресича Горна Пльоска през средата й пак на югоизток, навлиза отново в гората и, следвайки билото на рида, започва да преодолява още по-голяма стръмнина с все същите плавни извивки. На това място ридът Пльоски поляни видимо започва да се стеснява, притиснат от невидимите, но усещащи се реки Стубленска вляво и Червена киселица вдясно, а за охарактезиране на стръмният вид на терена е най-добре да се споменат имената на оставащата на север от пътя местност Комина, както и на издигащия се на юг от него вр. Люта глава. Тридесетина минути след Горна Пльоска друмът най-после излиза над силно наклонения участък при малка полянка, нов разклон и още една туристическа табелка, зад които се продължава през тъмен тунел, изсечен през клоните на изкуствено засадена от хората стара борова гора /170 мин./. През нея постепенно се завива на юг и, като се преодоляват последните метри денивелация, се достига след около 30 мин. до широк черен път, следващ централния гребен на Било планина /200 мин./. Разклонът е широк и е добре маркиран с многобройни туристически табелки, а разликата във височината между него и поляната Долна Пльоска е около 500 м.

      След достигане до върха на планината Било се продължава на юг по главния път, следващ нейния гребен, като оттук до пасището Рудината и едноименната хижа, си заслужава да се обърне внимание на две по-интересни места. Първото от тях е оставащата вдясно и на запад от друма местност Каменна стръга /от старославянската дума стръга - стража/, чието наименование показва, че някъде в нея край трасето на древния римски път е била построена каменна крепост, в която е стоял на пост караул. Второто е един неособено ясно изразен връх, който обаче е доста обзорен. Понеже се намира в края на гората, два от склоновете на върха са залесени чак до самото му теме. От другите две страни обаче от същото това теме се открива невероятно красива панорама на юг чак до главното било на Стара планина с върховете Мургаш, Звездец и Баба, а в миналото от него се е виждала на запад и цялата Ботевградска котловина заедно с част от продължението на римския път. Днес този връх се нарича Чечковец /Четковец, Чешковец//1371 м./, а името му говори точно за това, че на темето му е имало крепост, тъй като всички подобни топоними - Чеч, Чешко поле, Чешковград и т.н., са свързани все с подобни охранителни съоръжения. Според някои етимолози, думата чеч означава твърд камък. От разклона с пътя, водещ към Пльоските поляни, на юг по трасирания по гребена на Било планина друм следва леко изкачване към темето именно на вр. Чечковец, до което се достига за около 15 мин. /215 мин./. Тук веднага се забелязват още две важни неща - споменатата разкошна панорама на юг към билото на Централния Балкан и струпаните на огромна камара на темето на върха каменни отломки от малка крепост. Точно под самия Чечковец пък пред погледа се ширва и въпросното пасище Рудината, което местните разделят на две по-малки части - Голяма и Малка Рудина  /или Горна и Долна Рудина/, в най-ниската част на което е построена до границата с гората х. Рудината. Постройката й се нарича от тукашните туристи още и само Хижата, тъй като около Ботевград друга такава сграда няма. От вр. Чечковец до х. Рудината се слиза стръмно за 10 мин., като при това се губят около стотина метра височина /225 мин./.

 

DSC 0236

 Тройният разклон в местността Зланковското

 

DSC 0245

 Отбивката от главния път към билото на рида Главчовото

 

DSC 0248

Мостът при второто пресичане на р. Червена Киселица 

 

DSC 0249

 Мястото с оброка 

 

DSC 0250

 Оброк Св. дух

 

DSC 0255

Последните военни складове по долината на р. Червена киселица

 

DSC 0259

 По широкия път край долината на реката

 

DSC 0265

 Пресичането на потока Мечата долчина

 

DSC 0267

От водослива с Мечата долчина се продължава със завой на север 

 DSC 0277

Заслонът преди да се достигне до Пльоските поляни 

 DSC 0285

 След заслона се достига до края на обраслите с тръни поляни и покрай тях се завива на изток 

 DSC 0292

 Табелката преди влизането в боровата гора 

 DSC 0294

Пътеката през боровата гора

 

DSC 0305

 Разклонът на пътеката с черния път на билото на планината 

 DSC 0306

Туристическите табелки на разклона 

 DSC 0314

 Излизането от гората при вр. Четковец

 

DSC 03 

 От вр. Четковец назад

 

44

 Маркировката на черния път преди вр. Четковец

 

43

 Вр. Четковец с останките от наблюдателна кула на темето му

 

35

 Пасището Рудината с едноименната хижа в дъното 

 30

 Рудината, хижата и вр. Четковец, снимани от юг на север

 

2020 02 19 102710

Профил на маршрута

 

Прочетена 222 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм