42.2. с. Бяла паланка-Малката река-Сър алан-Кривата река-вр. Чумерна

размер на шрифта намалете шрифта увеличете размера на шрифта
Печат
Е-мейл

Оценете

(1 глас)

42.2. с. Бяла паланка-Малката река-Сър алан-Кривата река-вр. Чумерна - слизане

Денивелация - 1100 м., време на движение - 5.30-6.00 часа, разстояние - 20 км.

От вр. Чумерна до Кривата река - бяло-червено-бяло и ЗМК, от Кривата река до седловина Пей чунар-немаркиран, от седловина Пей бунар до поляната Съра алан - бяло-червено-бяло и ЗМК, от Сър алан до с. Бала паланка - немаркиран

Изтегли: GPS-трак

Както бе споменато в предишния маршрут 42.1., от Бяла паланка към Стара планина могат да се преприемат три ясно обособени прехода - два по долините на сливащите се в центъра на селото Коджа дере /Голямата река/ и Кючюк дере /Малката река/ и един по разделящия ги рид Таш ардъ /Зад камъка/. От тези маршрути безспорно най-интересно е изкачването от селището по долината на Голямата река до връх Чумерна /1536 м./, но не по-малко любопитно от него е и слизането наобратно до Малката река и връщането по долината й до Бяла паланка. Характерно за вторият преход е дългото пресичане на т.нар. Тъмна /или Темна/ гора, растилаща са по главното било на планината в тази му част и изпълваща цялото пространството между Чумерна и изворите на Малката река. Дали заради непрогледният мрак, който все още цари в дивите й лесове, дали заради трудната им проходимост и липсата на ориентири, или пък заради някаква зла прокоба, но местността е кръстена съвсем сполучливо с точно това име. Понеже вр. Чумерна е висок, гол и много обзорен, от него се вижда далеч на изток огромният район на Балкана, обхванат от Темната гора, както и цялата първа част на маршрута от началото му до долината на Кючюк дере. Няма турист, който да е пресичал гъстите и мрачни лесове на Темната гора, и който да не е поискал да разбере какво се крие зад тях. Заради липсата на пътища, гледки и маркировки обаче, в миналото тези лесове са се пресичали особено трудно. В древността от юг на север през тях все пак били трасирани няколко тесни проходни пътеки, като Мийковската, Чумерненската, Костелската и т.н. Освен това, сред безкрайното море от дървета имало и две по-обширни оголени местности - намиращата се в края на Темната гора историческа Агликина поляна, свързана с борбите на българския народ за национално освобождение, и гигантското пасище Сър алан /Говежда поляна/, от което се откриват невероятни гледки на югоизток към разположената натам планинска област Белялик /Беленската котловина/ и издигащите се над нея високи върхове Соуджака /Студенец//1213 м./ и Коджамар /Голямата скала//1170 м./. Едва напоследък по билото на планината била прокарана туристическата пътека Ком-Емине /КЕ/, чрез която се улеснило преброждането на Темната гора и от запад на изток. Поради всички тези обстоятелства, маршрутът от Чумерна до Кючюк дере и Бяла паланка може да бъде разделен на две ясно обособени части - първата от върха до поляната Сър алан, край която са и изворите на реката, и втората, по долината на потока до северния край на селището.

Два са начините да се достигне от вр. Чумерна до обширната билна поляна Сър алан - първият е като се тръгне от върха на север по централния гребен на Балкана и положената по него маркировка на пътеката КЕ, а вторият - като се слезе на изток към долината на един от началните притоци на Коджа дере - т.нар. Права река, и от водослива й с другия начален приток - Ири дере /Кривата река/, се продължи с изкачване на североизток. Понеже последният вариант е свързан с преодоляването на доста голяма положителна и отрицателна денивелация, несъмнено много по-удачен и лесен от него е другият вариант, при който се следва главното било на планината. При него от Чумерна се поема първоначално по добре познат на всички туристи маршрут - на север през заобикалящата върха и покритата с гъста хвойна Чумерненска поляна, като се следват жалоните на поставената в храсталаците й зимна колова маркировка /ЗКМ/. От началото на маршрута до ширещата се под поляната Темна гора се слиза за 10 мин., като при първите й дървета се достига и до двойна лентова маркировка - старата бяло-червена на главната туристическа пътека КЕ и бяло-жълтата на едно по-ново вървище. Колкото и да е странно, в древността от юг до подножието на Чумерна достигала т.нар. Мийковска пътека /наречена така по името на разположеното от северната страна на планината еленско село Мийковци/, която, за голямо учудване, не заобикаляла високия връх, а се изкачвала чак до темето му. При него проходният път се раздвоявал, като единият му край продължавал на северозапад към основната част на с. Мийковци, докато другият, наречен Чумерненска пътека, водел право на север към отдалечените му на няколко километра махали Ралиновци, Високовци и Игнатовци. В наши дни тук тази двойна лентова маркировка се следва едва няколко минути, като левият й край се отделя съвсем скоро на север и се насочва към споменатите квартали на селото по отделящия се от върха към тях дълъг рид Вареницата /вододел между Мийковската и Костелската реки/. Десният край на пътеката пък, маркиран с бяло-червена маркировка и следващ главното било на Балкана, завива на североизток и след още около 10 мин. слиза през вековната букова гора до голяма каменна чешма /20 мин. след началото/. Тя дава началото на потока Струганска река, който се спуска на север през дълбокия дол Попов трап, а изтичащата от нея течност е с особено голямо значение, тъй като, ако се следва все централният хребет на Балкана, през лятото оттук на изток чак до Агликина поляна друг водоизточник може и да няма. Предвид това обстоятелство, при чешмата трябва да се напълнят всички съдове с вода, като това е указано и на металната табела, закачена на едно от дърветата край водоизточника.

След важната каменна чешма се продължава отново по главното било на североизток през сумрачен тунел от гъста растителност, като в различни издания се споменава, че тук се подминават отделящите се на север ридове Добра брада, Суха брада, Черна брада, Голяма и Малка Разваленица и Кокоша глава. Тези хребети и върхове обаче, едно че изобщо не се наричат така, и второ, се намират доста далеч на север от централния гребен на Балкана. Истината е, че на това място вдясно от пътеката се разпростира изпълнената вече с множество сечища местност Пети отдел /или Пети участък/, а вляво покрай началните притоци на Струганската река се спускат тесните и къси ридове Стругански рът /реката и хребета са кръстени на намиращата се в подножието им местност Струга/ и Тюфекчийски рът /от тюфек - оръжие/. Оттук напред гребенът на планината бавно се снижава и става все по-тесен, като от него през пролуки между дърветата се открива частична панорама на север към разположените в тази посока неизбродимите гори. Почти веднага след чешмата се подминава и разклон с пряка и добре маркирана пътека, подсичаща вр. Чумерна от север и водеща водоравно на запад към едноименната хижа Чумерна. Няколко минути след този разклон се пресича и черен път, спускащ се на югоизток към течащата от върха натам Права река, а под нисичкото връхче Кота 1194 се заобикаля още един друм, водещ към с. Бяла паланка. След него билото и пътеката стават за кратко водоравни, завиват на изток и 20 мин. след чешмата достигат до т.нар. Бременно дърво - висок бук с тънък ствол, чиято долна част е патологично заоблена поради някаква коварна болест /40 мин. общо/. Такива дървета се срещат често в нашата природата /израстъкът им се нарича бутея/, затова единствената причина да се обърне по-голямо внимание на тукашния екземпляр е тази, че в гъстите гори край него няма никакви други по-изпъкващи ориентири. Под дървото билото и вървището се насочват отново на североизток, спускат се до плитка седловинка и се изкачват леко до друго ниско връхче - Кота 114. От другата му страна, и 20 мин. след Бременното дърво, се достига до мочурище в местността Калинин кладенец, в изворите край което би могло да се намери вода след по-обилен дъжд или снеготопене /60 мин./. Този пресъхващ през по-топлите дни на лятото мимолетен източник на живителна течност дава началото на течащите вляво и на север реки Русанка и Трашлийца /от трашлия - брадат/, както и на един приток на Кривата река, спускащ се на юг. Вдясно от тресавището пък се пресича водоравно и почти през темето му слабоизразения връх Буюк каин вели /Мястото на Големият бук//1162 м./, кръстен на вековно дърво от този вид. Изумителният гигант се криел в горите вдясно от пътеката чак до 1980 г., когато бил отсечен от неразумни горски работници.

Покрай вр. Буюк каин вели пътеката пресича по права линия на североизток почти равна местност и 15 мин. след тресавището подминава разположен вдясно и заобиколен с големи камъни пресъхнал извор /75 мин./. След него с по-стръмно спускане се описват два по-къси и резки завоя на север и юг и 20 мин. след извора се достига до важен и добре маркиран разклон, от който може да се продължи напред също по два начина /95 мин./. В този участък на планината туристическата пътека КЕ и поставената по нея лентова маркировка следват по принцип главното било, като никъде не се отделят от него чак до края на Темната гора при прохода Вратник. Само на стотина метра вдясно от този разклон обаче протича Ири дере /Кривата река/, по чиято долина е прокаран нов черен път. Предвид това, че друмът е по-широк от трасето на пътеката и че се изкачва плавно на североизток, докато билото ту слиза, ту се изкачва натам, както и поради това, че покрай черния път постоянно тече вода, оттук напред е за предпочитане гребенът на Балкана и поставената по него маркировка да се изоставят за известно време. От разклона е най-разумно да се продължи със слизане по стръмна пътека на югоизток към долината на Кривата река, до която се достига след по-малко от 10 мин. /105 мин./. Разликата във височината между билото и реката е само 70 м., което е още един довод да се слезе в нейната широка долина. След достигане до черния път, извиващ покрай Ири дере, се продължава по трасето му на североизток, като тук е уместно да се разкаже една много стара и доста странна местна легенда, свързана с този много красив, но твърде отдалечен навътре в планината страничен поток: През една особено люта зима в близката Бяла паланка привършила храната и тогава един от най-бедните й жители заявил на съселяните си, че ще се изкачи в Балкана до Кривата река и в долината й ще потърси жито. Хората, разбира се, го помислили за луд, посъветвали го да не ходи в това лошо време в планината и му казали, че ако отиде сам, вероятно ще умре от студ. Ала той не ги послушал, облякъл се и хванал баира. Както се и очаквало, намерили го в долината на Кривата река чак напролет, свит на топка и вкочанен. За изненада на всички обаче, когато трупът му бил обърнат, в торбата на човека наистина имало жито.

След тясното, тъмно и постоянно лъкатушещо било на планината, да се върви из широката и отворена долина на Кривата река е истинско облекчение, засилващо се от плавно издигащия се нагоре черен път и от постоянното ромолене на течащата край него бистра вода. Още с достигането до потока се забелязва и защо е наречен точно така. Ири дере първо криви на североизток, после на изток, а накрая и на югоизток, описвайки огромна дъга и заобикаляйки отделящ се от близката седловина Пей бунар /Пеевото кладенче/ на юг къс, дебел и заоблен рид, носещ интересното наименование Омурча бурун /или от Омур чаир - Пасището на Омур и бурун - нос, или от омурка - гръбнак/. В горната северна част на този хребет се издигат т.нар. Гърди - върховете Буюк дибен /Голямата гърда//1181 м./ и Кючюк дибен /Малката гърда//1150 м./, наречени така, защото по разположението си наистина наподобяват на женски гърди. В долната южна част на рътлината пък стръчи също така двуглавият връх Сюпергелик вели /Мястото с метлите//1092 г./, който напоследък се нарича от местните още и Кръстът. Едната двойка върхове е разделена от другата двойка чрез дълбоката седловина Талпа гидик /Проход отрязаното дърво/, като в близост до нея има запазен участък от прастар римски калдъръмен път с дължина от 300 м. и с насоченост от изток на запад в посока на вр. Чумерна. Покрай коритото на Кривата река съвременният черен път се завърта бавно на изток и 20 мин. след разклона достига до разположена вляво голяма каменна чешма /125 мин./. От нея вървището продължава да се изкачва нагоре, като постепенно променя посоката си на югоизток, пресича изпълнена с ниски бодливи храсти местност, и, като преминава покрай няколко разклона с второстепенни дърварски пътища, достига след още около 25 мин. отново до главното било на планината при кръстопътната и гола седловина Пей бунар /150 мин./.

Пеевото кладенче /или по турски Пей бунар/ е средищно място за цялата по-близка част на планината и по своите външен вид, значение и форма се отличава рязко от всичко останало около него. Първо, седловината тук е кръгла, равна и гола, поради което ярко контрастира със съседните смесени и силно наклонени в различни посоки гъсти гори. Второ, страните на местността са заобиколени отвсякъде с наниз от пълноводни извори, даващи началото на множество реки. На северозапад от Пей бунар се отделя Кривата река, на юг протича т.нар. Кешкек дере /Булгуреният дол или по-точно Дол Груханото /т.е. Натрошеното/ жито/, на североизток се спуска Ескана, а на югоизток извива Чарк дере /Дъскоречнически дол/ - един от най-пълноводните десни притоци на Малката река. Трето, при седловината извиващия покрай Кривата река черен друм и билната пътека КЕ се пресичат от древният проход Бялата крава /Костелската пътека/, който идва от откъм разположеното на юг с. Бяла паланка и води на север към еленското село Костел. В миналото този друм бил много често използван за преминаване през планината и бил известен като волска пътека, тъй като трасето му било достатъчно широко, а поради това и особено удобно, за прекарване по него на товари с волски каруци. Доскоро местността тук се славела и като романско хорище, постоянно използвано от преминаващите по Костелската пътека романки /жени от Северна България/, които, според бялопаланските селяни, всяка година през ранното лято ходели на жътва в Старозагорския край. На Пей бунар дружините на романките спирали да си починат и да утолят жаждата си от едноименното кладенче, след което запявали и заигравали хора. Тези от местните жители пък, които имали ниви в по-високите части на планината, успявали да чуят песните на романките и по жътварските им текстове веднага разбирали кой точно преминава през този ден по Костелската пътека. Що се отнася до името на седловината, в селата на юг от билото на Балкана не знаят откъде идва то, но го свързват със следната легенда: Веднъж трима братя от еленските села /или от сливенското Божевци/ се изкачили до върха на планината за да берат гъби, но се изгубили някъде край седловината. Там пък навремето наистина имало кладенец с много студена вода, край който един от братята на име Пейо починал, откъдето уж дошло и наименованието на местността. Разказват също и за някакви камъни, на които било изписано откъде са братята и кой от тях на колко години бил по време на разигралата се трагедия. В действителност, в гъстите гори край местността се изгубили и намерили смъртта си общо четири деца от махала Трашлии /Зеленика/ на с. Костел - две момчета и две момичета. Наименование на седловината обаче не е свързано с нито едно от тях, а вероятно със строителя на намиращия се в местността кладенец.

Най-характерното за седловина Пей бунар е отделящият се при нея от главното било на планината на юг огромен рид Таш ардъ /Зад камъка/, наречен така, защото гледан откъм Бяла паланка, се намира зад високият и скалист връх Коджа таш /Големият камък//934 м./, който е същинска емблема на селото. Със своите 1153 м. пък в горната част на рътлината се издига най-високият връх в околността, който стърчи над главното било на планината, увенчан е на темето си с пазеща Костелската пътека малка крепост и за голяма изненада на всички е останал без име. Заради разположеният от южната му страна край трасето на древния проход кладенец Махмуд бунар обаче /издълбан от местният жител Дядо Махмуд след Освобождението/, някои автори, като Стефан Джагаров например, са приели съвсем условно, че наименованието на исполина би трябвало да бъде Махмудбунарски връх. Гигантско заоблено теме на исполина се вижда много добре от седловина Пей бунар, а точно към него се насочва и южният край на Костелската пътека, затова оттук към Бяла паланка може да се продължи със спускане и в тази посока. Ако слизащите към селото обаче, разполагат с повече време, непременно трябва да продължат на изток по билото на планината към прекрасната панорамна поляна Сър алан и разположената под нея изключително красива долина на Малката река. Ако за слизане към селището се предпочетат последните два обекта, тогава от Пей бунар се продължава на североизток към тях, като се ползват главният гребен на Балкана, трасираният по него съвременен черен друм и поставената край тях маркировка на пътеката КЕ.

В края на поляната Пеево кладенче се навлиза отново в Темната гора, като през няколко нови сечища пътят плавно започва да се изкачва към доста обезлесения напоследък връх Мервелик /Плодище//1127 м./. В миналото, за да бъде обозначено кръстовището на Пей бунар, в края на седловината бил поставен висок бетонен знак, който днес вече не съществува. От него обаче останало наименованието на тукашната местност, която все още се нарича Пирамидата. Понастоящем пък, въпреки името Мервелик, край върха се пресичат не плодни, а само вековни букови гори, през които се заобикаля ниска могила и се подминава плитка седловина. След тях друмът се изкачва и до темето на върха, извива под него покрай още две ниски могили и слиза през няколко малки панорамни полянки. Точно тук вдясно от него се отделят два потока, спускащи се към все още невидимата, но много дълбока долина на близката вече Малка река. Първият от тези потоци е един от началните притоци на Чарк дере, който, след като събере водите си под вр. Мервелик, описва два много остри завоя. Местността при по-високо разположения от тях се нарича Буюк колак отлак /Големият завой при ливадата/ или просто Големият завой, докато втората е Кючюк колак отлак /Малкият завой при ливадата/ или съответно само Малкият завой. Край тези места се извисяват и два върха със същите наименования, като на по-ниският личат останки от крепост, от която в миналото вероятно следели преминаващата на запад Костелска пътека. Вторият поток пък, който също се отделя от вр. Мервелик в посока на Малката река, тече към нея в абсолютно права линия, а заради пасящите край него животни, е известен в селото като Сидикли дере /Опикан дол/. Покрай всички тези върхове, реки и местности, през високият Мервелик и разположените под него малки полянки, както и 45 мин. след седловина Пей бунар, пътят най-накрая слиза и до споменатото по-горе пасище Сър алан /195 мин./. Денивелацията от вр. Чумерна до местността е около 500 м. В миналото край Махмудбунарски връх тукашните селяни пасели овцете си, на Сър алан /Говежда поляна/ водели за храна кравите си, а на намиращата се между тях местност Арман дюзю /Равният харман/ вършеели житото си, събирано от разположените по най-високите места в Балкана ниви. Между двете световни войни пък от стръмната северна страна на Сър алан било разкрито находище на каменни въглища, което станало собственост на учреденото от известния банкер Атанас Буров акционерно дружество „Илинден“ и било наречено със същото име, като това на преминаващата под него река - мина Ескана. По онова време изкопаните от рудника въглища били извозвани с вързани за специален въжен лифт вагонетки, като оттогава в западния край на поляната Сър алан останали разрушените постройки на минното разтоварище. Заради лифтът пък, местността от северната страна на сградите била наречена Въжената.

В наши дни разширилата се до широк черен друм туристическа пътека КЕ преминава покрай руините на мина Ескана и достига до подножието на ниското връхче Сър алан /1031 м./, от което се открива най-чудната панорама след началото на маршрута при вр. Чумерна. Гледките оттук са изключително интересни, като най-красивите от тях са на югоизток, накъдето се виждат два върха, много по-високи от събратята им по централния гребен на Балкана. Първият от тези върхове е покрит от край до край с гъсти гори, разположен е в близост до главното било на планината и се нарича Соуджака /Студенец/, докато вторият е по-нисък и отдалечен на юг, едната му страна е заета от светли на цвят монолитни скали, а сред местното население е известен като Коджамар. В едни издания непреводимото му на български език наименование е отбелязано съвсем неправилно като Голямата скала, докато в други се твърди, че имал и второ название, което уж било Пещерите. Върховете се намират на билото на дълъг страничен хребет, отбелязван с техните имена ту като Соуджака, ту като Коджамар, докато истинското му название всъщност е Арпалък бурун /Ечемиченият нос/. Освен на югоизток, от подножието на вр. Сър алан се откриват неповторими гледки и на юг, накъдето най-накрая се появява в целия си блясък и една от двете крайни цели на маршрута - Малката река. Тя извира от главното било на планината, като под него се събира с два пълноводни странични притока - изтичащият от вр. Сър алан Чифлик дол и водещият началото си от вр. Соуджака поток Соуджак дереси /Студеният дол/. В разположената непосредствено под поляната Сър алан местност Оборите /Горски пункт Малката река/ всички тези начални притоци се събират със започващата също от вр. Соуджака река Тозкая дере /Дол Прашната скала/ и оттам продължават да текат заедно на юг през много дълбока долина в посока на с. Бяла паланка. Пак на юг оттук се вижда и продължението на поляната Сър алан в посока на местността Оборите, накъдето маловоден безименен поток отделя същинската източна част на пасището от неговата полугориста западна част, наречена Орта бурун /Среден нос/.

От Сър алан остава да се измине и последната част от маршрута, която е свързана със слизане през пасището до извиващия покрай Малката река черен път и с достигането по него до с. Бяла паланка. На пръв поглед спускането от горния край на поляната до виждащата се под нея Малка река не би трябвало да представлява никаква трудност. При по-задълбочено вглеждане в гората под пасището обаче, личи, че местността не е използвана от хората отдавна, затлачила се е с бодливи храсти и друга растителност и мъчно би се излязло от нея. В западния край на Сър алан се виждат и останки от черен път, който е в същото състояние - изоставен е открай време и е погълнат от всевъзможни храсталаци. Предвид всичко това, от вр. Сър алан не остава никаква друга възможност за слизане към Малката река, освен към нея да се върви по най-късата линия - на югоизток и без каквито и да било ориентири или пътеки. Под вр. Сър алан билото на планината и трасираната по него пътека КЕ се напускат и през пасището се поема на югоизток, като в долния му край се следи за високо изсъхнало дърво, чийто бял ствол се отличава с цвета си сред тревите по поляната. От върха на планината до гората под Сър алан се достига за 20 мин., като в лесовете се навлиза точно под бялото на цвят изсъхнало дърво /215 мин./. През гъстите гори под поляната се върви пак на югоизток и до голяма степен напомерица /безразборно/, като след 15 мин. се стъпва на широка пътека, следваща коритото на Малката река точно над водослива й с Тозкая дере /230 мин./. По пътеката се продължава със завой в обратната югозападна посока, като след още няколко минути се слиза до дървен мост над обединената река и до широкия и равен черен път, извиващ покрай коритото й /235 мин./. На някои карти е отбелязано, че този друм достига оттук чак до главното било на планината и че името му е Памукчи йол /Памукчийският път/. Истината обаче е, че в с. Бяла паланка вървището се нарича Гедикоолу яня /Път до седловината/, а т.нар. Памукчийска пътека извива доста по на изток оттук, от другата страна на вр. Студенец в поречието на разположената там река Саса /Соса/ дере.

С достигането до черния път слизането по маршрута на практика приключва. От това място до селото остават още около 300 м. височина, но по равното трасе на друма те почти не се усещат. Под дървения мост пътят поема покрай Малката река на югозапад, като след няколко минути достига до разположената на една заравнена височина вдясно изоставена сграда на Горски пункт Малката река /240 мин./. До същото място се спуска от север и безименният поток, който разделя на две поляната Сър алан и покрай който извива и споменатият затлачен с растителност страничен черен път. Оттук се продължава отново по главния друм покрай Малката река, като няколко минути по-надолу се преминава и покрай т.нар. Обори, от които в наши дни край вървището е останал само един дълъг и отдавна изоставен сеновал /245 мин./. От него се слиза по криволичеща линия на югозапад, като гледките от дълбоката долина са препречени от оставащия вдясно рид Орта бурун и спускащия се откъм вр. Студенец безкрайно дълъг страничен хребет Качулка кючюрда /Малка качулка/, следващ Малката река чак до края й при с. Бяла паланка. Под Оборите пътят подсича първо стръмните склонове на оставащата вляво местност Кърчан ери /Мястото с болните животни/, след това подминава водосливите на Малката река със Сидикли дере от дясно и Леси дол от ляво и след 20 мин. достига до разположената под Ергелик дол /Конски дол/ и изпълнена с оградени с дървени плетове ниви и основи на сгради местност Кара Ада /Черният остров//265 мин./. Това е дълго и много плодородно равнинно долинно разширение на Малката река, десетина минути под което се подминава и водослива с потока Чарк дере /275 мин./. Вляво от това място остава сухият Дълъг дол, а под него блика и разположена вдясно от пътя пълноводна чешма.

От водослива си с Чарк дере Малката река постепенно завива на юг, подминава намиращото се вдясно пасище Параджа алан /Кръглата поляна/ и разположения вляво висок и наистина много остър връх Буюк сиври /Острец//890 м./ и, като навлиза в ново долинно разширение, достига след още 15 мин. при водослива с маловоден поток до т.нар. Ловна хижа - дървен заслон вляво от пътя /290 мин./. Особено красивото място не е избрано никак случайно от бялопаланските ловци, тъй като при него, освен равно поле и бистра вода, от друма се отделят и няколко странични разклонения, изкачващи се към заграждащите реката ридове. Оттук напред следват още завои на Малката река на югоизток, като през още едно долинно разширение, чешма под разположената вдясно местност Кайряка /Камънака/ и градини вляво при Дюз чаир /Равните ливади/, пътят достига след още около 20 мин. до северния край на Бяла паланка /310 мин./. Преди да се влезе в селището обаче, си заслужава да се споменат още две местности, разположени в неговия край и в непосредствен близост с черния път. Първата от тях е намиращата се вляво и от другата страна на Малката река низина Курт куюсю /Вълчата яма/, която навремето се превърнала в свърталище на свирепа и неизтребима глутница вълци, унищожила много от местния добитък. Втората е разположената в самия край на селото местност Синджирлика, която е свързана със следната интересна история: В миналото тук в най-ниското място до реката се намирала сламената къща на местния жител Ахмед Джашев. Веднъж при проливен дъжд на човекът му направило впечатление, че реката не прижда, затова той се изкачил нагоре по течението й и при градините в края на Бяла паланка видял, че коритото й е запушено с камъни, дървета и драки и че на него се е образувал бент. Именно тогава селянинът чул и че нещо пука, а то се оказало дървото, което придържало бента. Водата се отприщила изведнъж и тръгнала към селото, като талазът опустошил всичко по пътя си, включително и сламената къща на самия Ахмед. По-късно синджирът от огнището му бил намерен чак в съседното с. Жълт бряг, затова местността тук била кръстена именно по този начин. От намиращите се в северния край на Бяла паланка градини в Синджирлика до центъра на селището се върви още около 20 мин. /330 мин./.