42.3. с. Бяла паланка-Голямата река-Махмуд бунар-седловина Пей бунар

размер на шрифта намалете шрифта увеличете размера на шрифта
Печат
Е-мейл

Оценете

(0 гласа)

42.3. с. Бяла паланка-Голямата река-Махмуд бунар-седловина Пей бунар - слизане

Денивелация - 500 м., време на движение - 3.00-3.30 часа, разстояние - 11.1 км.

Немаркиран

Изтегли: GPS-трак

В наши дни основните подходи от село Бяла паланка към Стара планина са по долините на сливащите се в северния край на населеното място Голяма и Малка реки, като и двата подстъпа са описани подробно в предишните маршрути 42.1 и 42.2. В древността обаче от селището към Балкана бил трасиран и по-пряк път, който извивал по спускащия се от главното било на юг рид Таш ардъ /Зад камъка/. От Бяла паланка страничният проходен друм се насочвал към извисяващата се над селото огромна канара Коджа таш /Големият камък//934 м./, изкачвал се от нея до най-високия връх в околността - Махмудбунарски връх /1153 м./ и през възловите седловини Пей бунар /Пеевото кладенче, Пейов кладенец/ и Хорището се прехвърлял от другата страна на планината. Според местните селяни, този път е много стар и е съществувал още по времето на траките и римляните, а край него има останки от старо тракийско светилище на Коджа таш, руини от римски кула и кладенци под същия връх и още една по-малка крепост на Махмудбунарски връх. И въпреки че понастоящем трасето на споменатото вървище вече не се използва отдавна, на редица места то е частично запазено и си остава най-прекият път за спускане от централния гребен на Балкана до малкото планинско селище. Ако за слизане от върха на планината към с. Бяла паланка се избере античният трако-римски друм по рида Таш ардъ, тогава първо трябва да се достигне до неговото трасе при възловата седловина Пеево кладенче, намираща се от южната страна на главното било на Балкана под връх Червената пръст /1115 м./. Пей бунар е кръстопътно място по много причини, както заради пресичащите се тук важни за района пътища, така и заради множеството отделящи се от седловината във всички възможни посоки реки и по-къси странични ридове. Заедно със съвременните вървища, местността Пеевото кладенче се пресича и от древният проход, носещ най-различни наименования. За жителите на разположеното от северната страна на Балкана село Костел старият друм е, разбира се, Костелската пътека, за пребиваващите на юг бялопалански селяни то е Пътят за Елена, тъй като в миналото водел точно към този град, а някои от местните краеведи го наричат и Проход Бялата крава, защото пресича планината покрай едноименния връх. За да подчертаят старинността на пътя, който според тукашните турци е строен преди тяхното идване на Балканите, някои му викат още и Гявур йол /Път на неверника/.

След достигането в средата на Пеевото кладенче до античният Гявур йол се поема по трасето му на юг, като се следва билото на рида Таш ардъ. Тук от двете страни на почвеното шосе остават отделящите се от голата, равна и кръгла седловина дълбоки долини на реките Кешкек дере /Булгурената река/ и Чарк дере /Дъскоречнически дол/, които в началото си са много близо една до друга и са разделени само от една съвсем тясна и плоска ивица земя. На картите районът под Пей бунар е отбелязано със същото наименование като това на друма - местност Костелската пътека, докато самият извор Пеево кладенче е скрит в едно късо и усойно дере от западната страна на пътя. Веднага след напускане на седловината се навлиза в гъст пояс от стари букови гори, през който със слаб наклон надолу се слиза за около 5 мин. до няколко отделящи се от прохода при втора плитка седловина изоставени трупчийски разклонения. Тези странични пътища се спускат вляво и вдясно към долините на Кешкек дере и Чарк дере, като по тях също може да се слиза към с. Бяла паланка. От разклоните при седловината към селището обаче е най-добре да се продължи отново по билото на рида в южна посока, накъдето следва плавно изкачване с преодоляване на около стотина метра височина. В тази част на маршрута старият Гявур йол е много добре запазен, защото е прокаран по права линия напред и е вкопан надълбоко в меката почва на склона. По него, както и 20 мин. след разклона при втората седловина, се достига в югозападното подножие на Махмудбунарски връх до най-високата точка на вървището, намираща се в началото на малка поляна, обрасла по края си с диви крушови дървета /25 мин. след началото/. Според сайтът „Българските крепости“, тук в близост до пътя на темето на Махмудбунарския връх има останки от малка правоъгълна твърдина с размери 20/70 м. От това място покрай няколко вековни буки се слиза стръмно на юг, пресичат се две-три по-малки полянки и след още около 15 мин. се достига до руините на огромен овчарник /40 мин. общо/. В с. Бяла паланка е запазен спомен за местните каракачански овчари, които всяка година идвали тук напролет със стадата си откъм Одринско и Беломорието, отсядайки в построената от тях Балездрова мандра. Дали на това място се е намирала точно тя днес е трудно да се каже, но жалките останки от някогашното гигантско съоръжение са разположени в средата на голяма поляна, гъсто обрасла в момента с ниска и бодлива растителност. При руините на овчарника пътят описва завой на югозапад, пресича тясна ивица гора и 5 мин. по-надолу се спуска до местността Махмуд бунар /45 мин./. Това е заобиколено с гъсти гори обширно пасище, около което бликат няколко изобилни извора, най-големият от които е хванат в голяма каменна чешма. В древността покрай Костелската пътека никъде не е имало вода от с. Бяла паланка чак до Пеевото кладенче, затова местните били принудени да издълбаят още по римско време в стръмнината под Коджа таш седем дупки в скалите вдясно от трасето на пътя, с цел при дъжд в тях да се събира живителната течност. Едва след Освобождението най-богатият бялопалански жител - Дядо Махмуд, изкопал в пасището край Балездровата мандра сегашният и кръстен на него кладенец Махмуд бунар, за да има откъде да пият вода тукашните пастири. В наши дни кладенецът остава от дясната северна страна на пътя, а под южната му се виждат издигнатата над изтичащите от извора води едноименна каменна чешма Махмуд бунар, както и руините на още един голям овчарник. Под тях сред поляната е изградено и малко изкуствено езеро, вероятно за да се улесни водопоят на по-голям брой добитък. Разликата във височината между седловина Пей бунар и пасището Махмуд бунар е почти нулева.

В древността оттук трасето на старият път Гявур йол продължавало със сигурност на юг към гигантската канара Коджа таш, за което съществуват предостатъчно на брой доказателства. Местността край върха представлява тясно и скалисто било с площ от около 400-500 кв.м., което местните свързват именно с преминаването през него на Костелската пътека. Освен намиращите се на Коджа таш старо тракийско светилище и римски наблюдателна кула и кладенци, край върха са намерени още и части от стрели, ножове, кюпове и керамични останки от домакински съдове, както и медни и бронзови монети от римско, византийско и старобългарско време. Заради всички тези артефакти, някои историци предполагат, че в древността на Коджа таш може да е имало и малко селище. Бялопаланските селяни пък твърдят, че в миналото землището на тяхното населено място било дъно на море, от което до днес точно на темето на Коджа таш останали мидени черупки, както и забити в скалите му метални халки за връзване на лодки. Местността край върха е свързана и с безброй разкази за вардещи там край прохода хайдути, за многобройни им нападения над преминаващите по друма пътници и за скрито от разбойниците в околността заграбено имане. Най-интересното сред всички предания е това, за организираното на Коджа таш от Вълчан войвода нападение, при което легендарният хайдутин ограбил заедно с четата си керван от 40 коня. Според тукашните селяни, на северозапад от върха имало тясна пътека към пасището Дюсчеяз /Равната преграда/, а оттам и към скалистата местност Шан кая /Соколова скала/. Та след нападението на Вълчан войвода, същият уж прекарал по това вървище заграбеното при обира съкровище първо към Дюсчеяз, а после и към Шан кая, и там го заровил в една от намиращите се в местността пещери. Във връзка с тези легенди днес цялата местност край Коджа таш е разровена от иманяри, а на около 300 м. на север от нея край трасето на стария път може да се види и голям трап, изкопан от същите търсачи на съкровища. Местните разказват още, че веднъж край върха иманярите открили и входът на някаква пещера, в която уж било скрито хайдушко имане. Търсачите обаче не могли да проникнат в нея, тъй като понастоящем през залите й течала подземна река. Между Махмуд бунар и Коджа таш е разположен в посока от запад на изток дългият и особено красив скален венец Таш ардъ /Зад камъка/, наричан така, защото, гледан откъм с. Бяла паланка, се намира зад върха. Именно заради този интересен скален феномен, хребетът на който се намира е отбелязан на картите са с същото име. За съжаление, днес от Махмуд бунар на юг няма и следа от трасето на старият античен път Гявур йол.

Понастоящем при голямата чешма в средата на пасището Махмуд бунар съвременният път завива на запад, подминава масивен дървен заслон в много добро състояние и пресича ниска ивица от причудливи скали, след която достига до важен разклон в началото на равната и гола местност Дюзлюка /Равното//55 мин./. Тук в основния черен друм се влива още едно вървище, което се спуска от север. Някъде при разклона обединеният път напуска билото на рида и от дясната му страна започва бързо да се снижава към долината на Голямата река. След разклона друмът навлиза в разредена смесена гора и 15 мин. по-надолу се разклонява отново, като по-новият му десен край завива на север и продължава плавно да слиза към Голямата река, докато по-старият ляв се спуска доста по-екстремно към нея в южна посока /70 мин./. За това място трябва да се каже, че на туристическите карти като път е отбелязан само левият край на вървището, който е отдавна изоставен и е погълнат почти изцяло от гъста растителност. Десният край пък, който е в много добро състояние, изобщо не е нанесен на картите, което би заблудило мнозина да продължат да слизат на ляво. Ако при разклона все пак се избере левият по-стар край на пътя, тогава е най-добре да се върви направо през гората встрани от него, отколкото да се следва трасето му. Тук като ориентири сред гъстия лес остават да се ползват само долината на късият поток Кешкек дере, която остава на запад, както и тесният страничен рид Индже бурун /Тънкият нос/, разположен от източната страна на спускането. Покрай изоставеният път се слиза много стръмно надолу и за кратко време се преодоляват около 200 м. височина, като 25 мин. след разклона се слиза в местността Трите скока до широко почвено шосе, извиващо покрай коритото на Голямата река /95 мин./. От разклона до с. Бяла паланка се върви все покрай потока още около 90 мин., като местностите встрани от коритото му са описани подробно в маршрут 42.1. Денивелацията от местността Трите скока до селището е 200 м.