55.1. с. Балканец-хижа Чучул-местност Беклемето

Оценете
(0 гласа)

55.1. с. Балканец-хижа Чучул-местност Беклемето - слизане

Денивелация - 900 м., време на движение - 5.00-5.30 часа, разстояние - 19.3 км.

Немаркиран

 2021 02 02 141746

   Изтегли: GPS-трак           

     

Село Балканец /Кнежа, Найден дереси/

                  Село Балканец е разположено на изключително живописно място в северното подножие на Стара планина, на около 500-600 м. н.в. и на 5 км. на запад от общинския център град Троян. Селището е застроено на дълго разстояние от двете страни покрай коритото на река Кнежа, затова има характерната и уникална за повечето от по-близките населени места тясна, продълговата и издължена структура. Най-голямата забележителност на Балканец е започващата точно от него планинска част от трасето на Троянския проход /Виа Траяна, Друмът/, следваща все западния край на селското землище. Смята се обаче, че най-старата история на селището не е свързана с извиващия покрай него проходен път, а с намиращото се на около 5 км. по права линия на югоизток тракийско светилище на връх Чучул /1379 м./, датирано от специалистите към 4-и в. пр. н.е., както и с преминаващия под тази височина втори античен римски друм. През същият период отпреди новата ера, когато функционирало светилището на вр. Чучул, в разположените около Балканец местности Имането, Бели лъг, Кратунковци, Стражата, Пирово, Гереня, Колчова могила и Васильов били издигнати над 30 тракийски могили, повечето от които са вече разкопани и напълно унищожени от иманярите. В направените около тях погребения преобладавали тези с трупоизгаряне, но в намиращата се до селото местност Герджикя /Герджиковото/ ритуалът по прощаването с покойник бил извършен в каменна гробница, в която били поставени четириръбест връх на копие и бронзова фибула от тракийски тип. Край друго подобно заравяне на мъртвец в местността Ляката са намерени и железен меч с дължина 60 см., бронзови фибули, глинена и бронзова панички и три предмета с формата на пресечен конус, а в местността Боровското има следи от древно селище, стара тракийска керамика и от още една надгробна могила. Освен това, през Античността древното трасе на Троянския проход преминавало над Балканец не както е сега, а по на запад от селото през местностите Равни дол, Равни дял и Царското, като там са запазени следи и от стария калдъръм на пътя. Според последното преброяване на населението от 2011 г., в селото пребивават за постоянно 216 православни българи, черкуващи се в местната църква Св. Йоан Рилски. Заради нейният патрон пък, официалният празник на населеното място е на 19 октомври, когато Българската православната църква почита паметта на този светец.

               До края на 18-и и началото на 19-и в. околностите на днешния Балканец били почти напълно пусти. По време на кърджалийските размирици обаче в района се заселили бягащи от разбойниците българи от равнинните части на страната - Чипровско, Охридско, Разложко, Берковско и Дунавската равнина. За родоначалник на селото се смята пчеларят Найден от гр. Троян, който си построил пръв къща в местността Зуневска лъка. След него в близост до настоящото селището се настанили още преселници, които уседнали в съществуващите и до днес Зуневска /Зункова/ и Чолашка махали. Бежанци от Македония основали Менковската махала, а част от имотите в долината на Стобридолска река станали собственост на преселници от Влашко. По-късно отделни родове от Етрополе също се преместили тук и издигнали махалите Урчовци и Вълевци, от Ново село /Ловешко/ били жителите на махала Малчовци, тези от Лесидрен Тетевенско заселили махала Василевци, а обитателите на махала Махалите дошли чак от Чорленския край на Източна Тракия. Освен изброените по-горе съвременни квартали на населеното място, части от Балканец са още и махалите Басерска на 1 км. на юг, Бейковци на 0.5 км. на юг, Божевци в Боневска лъка, Боровска в северния край, Жална покрай едноименната река Жална, Караниколите в най-южния край, Кладнидялска в местността Кладнидялска лъка, колиби Консулите на 0.8 км. на северозапад, Кратунковци на 2 км. на югоизток, Лалешка на 3 км. на запад, колиби Минковци на 0.5 км. на югозапад, Петковци на 0.5 км. на юг, Султаните на 1 км. на юг, Терзийска махала /Терзиите/ на 1.3 км. на юг, Шамака на 1.5 км. на север и т.н. В близост до селото на левия брег на река Бели Осъм е и махала Кнеженска лъка /Кнежки лък, Лъката/, която по принцип се води към гр. Троян, но в нейния състав влизат и по-малките местни махали Бонковски дол, Камен мост, Койновска, Стоевска и Чакърска. Основни поминъци на настанилите се към началото на 19-и в. в местностите край сегашното Балканец преселници били земеделие, скотовъдство, дървообработване и кираджийство, като към края на турското робство оформеното по този начин ново селище брояло 58 къщи и било смятано за част от Троян. За землището на населеното място от тази епоха е известно още, че по различно време в него се подвизавали хайдушките чети на родената в околността Рада войвода и на Иньо войвода от с. Враца, Ловешко. След смесването си тук пък хората от Балканец започнали да се отличават със специфичния си троянски говор, резултат от преплитането, сплотяването и разбъркването в този край на родове от различни етнографски групи.

                В турските архиви от края на 18-и в. Балканец било записано първоначално като Найден дереси по името на родоначалника на селото - пчеларят Найден от гр. Троян. По-късно обаче названието на селото се променило на Кнежа по това на близката река. Според проф. Николай Ковачев, този топоним е изключително интересен и идва от старобългарското кнез, употребено тук в смисъл на кмет или старейшина на населено място. Езиковедът смята, че по всяка вероятност името е дадено от преселници от Западна България /където подобни титли и топоними са по-често използвани/, които били доведени тук от назоваван именно по този начин авторитетен предводител. Местните жители пък твърдят, че топонимът е свързан с погребението на починал в околността от туберкулоза княз, който бил заровен в стара тракийска могила, разположена до водослива на две реки. Според друга група езиковеди, интересното старинно наименование Кнежа, употребявано от тукашните жители в женски род, е свързано навярно с българската етнографска група на т.нар. кнезове, живели до средата на Средновековието около град Одрин, които били пленени от хан Крум при една война с Византия и били преселени от него в Северна България. Смята се също така, че през Античността думата кнез била етноним на тракийското племе каени, което по онова време живеело на юг от споменатия град. През 19-и в. чешкият етнограф и топограф Вилхелм Томашек направил изследване на въпросното тракийско племе, името на което означавало според автора: тези, които са в началото. В същата връзка е и написаното в издадения пак в онази епоха от руския свещеник Григорий Дяченко речник, а именно, че коренът на думата княз - кън/кон, означавал начало, като от него идвала и титлата на първите български владетели - канас у биги /Княз от бога/. Освен в българският, тракийската дума княз има интересни паралели и в други езици - както в съвремените славянски, скандинавски, английски и немски, така и в по-стари и вече почти напълно забравени, като келският например, в който ceann означава владетел, господар. От първоначалното си значение на име на племе, думата княз постепенно се издигнала в титла на владетел, но после се понижила в придворна титла на благородник и най-накрая в титла на обикновен селски кмет. Сегашното си наименование с. Балканец носи от 1952 г., когато наред с този топоним, тогава имало предложения политически неугодното в онези времена Кнежа да бъде заменено с Кокичево, Звезда и Еделвайс.

              Понастоящем туризмът и свързаните с него услуги са изключително силно застъпени и развити в цялата Троянска община, в това число и в с. Балканец. В недалечното минало за почивка и отмора се ползвали предимно северните части на населеното място, като в тях покрай коритото на Княжевската река в местността Кнеженска лъка били построени почивни станции, детски лагери и санаторуим. Днес на територията на селището са регистрирани официално 8 къщи за гости, построен е един голям хотел и е открита конна база, в която могат да се практикуват конен спорт и конен туризъм. В близост до селото се намират курортният комплекс Беклемето с разположената в местността Карцов бук ски-писта, Националеният парк Централен Балкан с построените в него хижи Чучул, Дерменка, Козя стена и Ехо, както и някои обекти, свързани с културно-историческото ни наследство, като останките от древния римския път Виа Траяна, тракийското светилище на вр. Чучул и руините от римските пътни станции Монтемно /Планина Хемус/ и Ад Радицес /Зад планината/. Уникален за селото е и провежданият в местността Хайдушкото сборище Празник на билките, планината и туризма, на който в големи медни казани се вари огромно количество чай от билки и се раздава на присъстващите на събитието. Основните туристически маршрути от Балканец в посока на Стара планина са по долините на двете главни реки, които се събират в най-южния край на населеното място - Жална и Кнежа, както и по хребетите, които заграждат обединеното им корито - рид Дебели дял на запад и рид Чучул /Чучул дял/ на изток. За съжаление, долините на Жална и Кнежа са заобиколени с изключително стръмни склонове, а по рида Дебели дял извива трасето на съвременното шосе Троян-Кърнаре. Предвид това, над с. Балканец може да се осъществи само един по-дълъг преход и той е по рида Чучул. Маршрутът по този хребет обаче е изключително обзорен, като част от него преминава по трасето на споменатия втори римски път в околността, дублиращ от изток античното трасе на стария Троянски проход. Наред с всичко друго, при спускането по рътлината Чучул се подминава и едноименната височина Чучул, на върха на която са останките от мистериозното древно светилище на старите траки. Така, макар да е единствен над с. Балканец, преходът по рида Чучул обхваща изключително голяма, красива и интересна част от планината, а трасето му може да се разшири допълнително с пътя, пресичащ онази обширна част от селското землище, разположена под изворите на реките Кнежа и Жална, както и с шосето, водещо от с. Балканец до каменният мост над р. Бели Осъм, където се събирали всички древни северни разклонения на Троянския проход и където била разположена античната римската пътна станция Ад Радицес.     

55.2. Местност Беклемето-хижа Чучул-село Балканец - слизане

              За да се обхване по-голяма част от Стара планина над Балканец,  маршрутът по Чучул започва не от началото на рида, а от разположения в най-западния край на селското землище курортен комплекс Беклемето /и по-точно от заемащата южната му част гориста местност Карцов бук/. В древността, с достигането си от юг до билото на Балкана, трасето на Троянския проход се разтроявало, като от него се отделяли две странични второстепенни разклонения, дублиращи главния път. От гребена на Стара планина основният край на друма слизал право на север към Карцовия бук, пресичайки по права линия в тази посока извънредно стръмния най-горен склон на рида Дебели дял, наричан заради големия наклон по него Дери магаре. Второто трасе на прохода следвало първоначално западна посока, достигало до рида Сергев дял и по него се насочвало също на север към съвременното село Бели Осъм. Третият край на Троянското вървище водел на изток към началото на рида Чучул и по билото му се спускал към сегашния гр. Троян. Така древният път пресичал северните склонове на планината не в едно, а едновременно в три направления, използвайки най-дългите и плавноснижаващи се ридове в околността и обхващайки по този начин чрез тях възможно най-голяма територия от Балкана. По-специално за планинската част от землището на с. Балканец трябва да се знаят допълнително още няколко неща, а именно, че тя е с формата на подкова, в средата на която остава обединената долина на реките Кнежа и Жална, а дългите краища се заемат от двата заобграждащи я рида - Дебели дял и Чучул. Всички странични хребети в околността пък започват от голият, неособено висок и донякъде невзрачен на външен вид връх Лепенят /лепен - от растението лопян, лопен//1696 м./, разположен на главното било на планината при върха на въображаемата подкова. Местностите от всичките страни на тази ключова височина са напълно открити, като по северния край на голите ливади, на границата с горския пояс и над същинската част от долините на реките Кнежа и Жална, е трасиран широк, равен, изключително панорамен и свързващ ридовете Дебели дял и Чучул черен път, който може да се използва за преодоляването на първата част от настоящия преход. Между единия и другия от хребетите този друм преминава през покрити предимно с треви и боровинкови храсти местности, пресича многобройни дерета и влиза само за кратко в няколко по-тесни букови горички, като трасето му е почти водоравно, а разстоянието по него се преодолява изключително бързо.

            От курортният комплекс Беклемето към вр. Чучул, хребетът със същото наименование и крайната цел на маршрута се поема на югоизток по споменатия широк и равен черен път, белязан по някои от последните дървета в местността с насочващи към х. Чучул туристически табелки. Над ски-пистата в Карцов бук се излиза почти веднага от покриващите средните части на рида Дебели дял стари букови гори и след 10 мин. се достига до останките на Горнотрапчанските колиби, разположени вляво от пътя и в средата на едноименната наклонена поляна, заобиколена с множество силно опороени дерета. От тук напред след още около 10 мин., и след няколко по-къси завоя, пътят извежда в друга, също така много мощно разчленена от природата гола местност - Трите дола /20 мин. след началото/. Точно над нея, в близост до главното било на Балкана и намиращия се там връх Жални /1652 м./., са разположени т.нар. Три извора, даващи началото на р. Жална. Наименованието на тази река пък е свързано вероятно с това, че водата от изворите сълзи, т.е. капе бавно, като от подобен начин на захранване идва, например, и названието на намиращата се във Врачанския балкан река Плакалница. Местна легенда обаче свързва топонимът с народния герой Крали Марко, който уж жалел тук за сестра си, убита на това място от турските завоеватели. Изобщо, въпросният юнак е изключително популярен и силно почитан в Троянския край, като голяма част от местностите в околността, и всяка по-забележима старина наоколо, са кръстени именно на неговото име. Така например, Крали Марко уж живял на Беклемето в местността Кралимарковите порти, обядвал на Марковите трапези, на вр. Амбарица му бил хамбарът, на Купените трупал събраното си сено на купни, на Кръстците го връзвал на кръстци, на четвъртитата скала Плевнята го складирал и т.н.

              От изворите си на север р. Жална тече през широка и екстремно снижаваща се надолу долина, над която се открива живописна и пространна панорама към с. Балканец и цялата област около него. След Трите дола пътят преминава над дупката Пеньов трап, в която пропада р. Жална, постепенно завива в обратната североизточна посока, влиза за кратко във вековна букова гора и подминава оставащ вдясно бетониран извор. 20 мин. след като подминава Трите дола вървището се качва на късия рид Жални дял, разделящ едноименната река от долината на р. Кнежа, и достига до едно от най-красите места по маршрута - разделените от къс поток просторни и силно наклонени на север пасища Горен крачул на северозапад и Манчов крачул на североизток /40 мин. общо/. Тук прекрасните гледки са предимно вляво и на север над Жални дял, обаче на юг и нагоре към главното било на планината остава нещо не по-малко приятно - голям масив от боровинкови храсти, привличащ през лятото огромен брой любители на природата и събирачи на вкусния плод. Жални дял също се отделя от главното било на планината при възловия вр. Лепенят, като в горната част на този хребет сред обширните пасища под пътя се виждат по Горния крачул няколко чешми, голям овчарник и масивната сграда на бивша метеорологична станция. На североизток през Манчов крачул пък по билото на рида се спуска към с. Балканец пряка пътека, пресичаща под оголените поляни местността Дурчова рътлина и пасището Пирово.

              На билото на Жални дял черният път описва нов завой на югоизток, преминава през още няколко пасища, сред които изпъква голяма каменна чешма вляво, и 20 мин. по-късно извежда до поредната открита и очарователна на външен вид местност - Пламчова чешма /Пламчова чешмица//60 мин./. След водосборът на р. Жална, това е втората изпълнена с дерета и извори подобна област, която пътят пресича, като от нея се отделя на север потокът Въртешката, даващ началото на р. Кнежа. Пламчовата чешма, кръстена на загинало в близост до нея дете от селото с това име, както и пасището със същото название, се намират на няколко метра вляво от пътя, а в близост до тях се вижда и втора масивна бетонна чешма с корита за напояване на добитък, както и няколко големи и все още обитаеми овчарника. След тази местност пътят започва да пресича водоравно дългите северни склонове на връх Локвата /1650 м./, бележещи най-горния край на рида Чучул. В този участък от маршрута от въпросният връх се отделя на север и един по-къс второстепенен хребет, носещ названието Средоците. По неговите склонове, и 20 мин. след Пламчовата чешма, се слиза до следващото голо пасище в местността Белишкото, закупена в миналото от жители на близкото село Белиш /80 мин./. Това е третата водосборна област по трасето на прехода, като през нея текат потоците, даващи началото на десния приток на Въртешката - река Бимбилюков дол /думата бимбилюк е неясна и непреводима/. Тук на север от пътя, и на границата с гората, се виждат останки от още едни масивни в миналото овчарници. На изток пък изпъква интересният гол връх Писания камък /1581 м./, който също е част от рида Чучул и който носи това наименование заради иманярските знаци, издълбани на една скали в близост до темето му. За 10 мин. друмът пресича Белишкото, заобикаля водоравно вр. Писания камък и в най-източния край на местността се изкачва плавно до немаркиран разклон, разположен вече на самия рид Чучул /90 мин./. Денивелацията от Беклемето до тук е само около 50 м., като от това място до края на маршрута трябва да се преодолее цялата оставаща височина.

               Според езиковедите, думата чучул идва от качул - израстък на главата на петел, и обикновено се дава като прякор на хора с вечно щръкнала кос или на издължени нагоре, тесни и остри върхове и местности. Други пък твърдят, че в миналото било прието с името чучул да бъдат наричани природни обекти, в които е построена вятърна мелница /връх с името Чучул, например, има и над град Правец/. Освен специфичното наименование на рида, друго интересно за него е, че в миналото по билото му също извивал стар римски път, алтернативен на главния Троянски проход. В древността преминаването по основния трако-римски път Виа Траяна, или както е известен сега Троян-Кърнаре, било платено, докато друмът по рида Чучул бил безплатен, широк около 3 м. и лесно преодолим. Изкачващите се по трасето на прохода от юг на север пътници достигали до билото на планината при седловина Дери магаре и от там, вместо да продължат на север към местността Беклемето, където се заплащал бажд - пътен данък, завивали на североизток към рида Чучул. Северно от сегашната х. Чучул пътят достигал до подножието на едноименния връх, където се раздвоявал. От това място единият му край се спускал на североизток към долината на река Черни Осъм, едноименното сeло и сегашния Троянския манастир, докато другият продължавал на север към р. Бели Осъм и съмременния гр. Троян. С интензивното движение в древността по рида Чучул били свързани и две от местностите по неговото било - връх Ханът /1396 м./, под който се намира местността с красноречивото название Хановете, както и голямото тракийско светилище на вр. Чучул, на което преминаващите по прохода пътници извършвали своите религиозни обреди. Друго любопитно за рида Чучул е, че той е основен и изключително важен в орографско и хидрографско отношение вододелен хребет за тази част на планината, тъй като разделя един от друг водосборите на двете най-големи реки в района - Бели и Черни Осъм.

                В наши дни, от подножието на вр. Писания камък към с. Балканец се продължава по левия край на пътя, като по него се навлиза в гъста букова гора и 10 мин. по-късно се излиза от нея до нов разклон на билото на рида Чучул /100 мин./. Тук вляво се виждат бетонен каптаж и пресъхнала чешма, на север е ниската могила на връхчето Ханът, а от юг излиза още един черен път, идващ откъм Писания камък. От разклона се продължава на североизток по гребена на рида Чучул, вр. Ханът се подсича почти през темето му и след още около 10 мин. се слиза плавно до билната поляна Чучул, на която е построена едноименната туристическа хижа /110 мин./. От това място към крайната цел на маршрута се продължава пак на североизток по билото на хребета Чучул, което около сградата на туристическата база е обрасло с разредени букови гори. Въпреки че наблизо има хижа и че се върви по главен път, тук маркировка няма, затова пък гребенът на рида е тесен и с много стръмни склонове от двете си страни, което изключва опасността от объркване. Веднага след сградата на х. Чучул почвеното шосе се спуска стръмно надолу и след нови 10 мин. излиза на продълговата водоравна поляна с изглед на север към вр. Чучул /120 мин./. В начало на голата местност от друма се отделя в северозападна посока още една пряка пътека, която отново се спуска в долината на близката р. Кнежа и също води към с. Балканец. 10 мин. след като се излезе на поляната пътят достига по равен терен до важен разклон в намиращата се в южното подножие на култовия вр. Чучул местност Марково ханче /130 мин./. Точно тук в древността старият римски друм се разделял по същия начин, като десният му край, известен в наши дни като Манастирската пътека, се спускал по рида Средни дял на североизток към долината на р. Черни Осъм и Троянския манастир, докато левият продължавал на север по билото на хребета Чучул към р. Бели Осъм и днешния гр. Троян.

               Връх вр. Чучул е двуглав, гол от южната си страна и конусовиден, така че от него се открива чудесна панорама във всички посоки. Именно заради гледките и обзорността на мястото се предполага, че през 4 в. пр.н.е. на темето на възвишението било изградено тракийско светилище. Според някои автори, в древността там имало само малка наблюдателна кула. Изследвалият наскоро склоновете на върха археолог Иван Христов обаче открил, че на темето на височината се открояват две равни сакрални площадки с култово предназначение - една в най-горната част, наричана от тукашните жители Кралимарковата воденица, която е с кръгла форма с диаметър 10 м. и очертана от насип с ширина 1 м., и втора на около 10 м. по-надолу по южния гол склон на възвишението с формата на полудъга, с дължина 45 м. и ширина 10-12 м. Местните легенди свързват тези площадки, както и околностите на върха, пак с подвизите на народния герой Крали Марко. Така например, цялото възвишение уж било негова наблюдателница, при разклона на пътя в южното подножие на Чучул било ханчето му, на темето на върха той мелел зърно на вятърна мелница, а на особените камъни от източната страна на височината, наричани Маркови трапези /Крали Марковски трапези/, юнакът обядвал. Всъщност предположението, че на Чучул има древно светилище, е изказано още в началото на 20-и в. от местния троянски краевед д-р Найден Шейтанов, който вероятно е направил връзка между специфичното наименование на върха, останките на темето чу, преминаващия под него римски път и марковските топоними, под които почти винаги се крие по-стар тракийски пласт от информация. Десетилетия по-късно на височината били открити случайно останки от антични керамика, затова през 2001 г. на нея са извършени археологически проучвания, завършили с установяването около двете площадки на укрепителни насипи от камъни и пръст.

          Дали на темето на Чучул е имало наистина светилище, или само малка крепост, днес е трудно да се каже. Върхът сам по себе си обаче също е изключително важна част от планината, тъй като при него от масива на едноименната рътлина се отделят два по-къси странични хребета - на североизток се спуска споменатият рид Средни дял, който е вододел между реките Малка и Голяма Жеравица, а на северозапад се снижава рид Кладни дял /кладни - купчини от дървета, струпани от стихиите едно върху друго като клада/, разделящ потоците Мечи дол и Стобридолска река /стобри по фамилията на преселници от Влашко/. От разклона при Марковото ханче към с. Балканец се продължава по левия край на пътя и по гребена на основния рид на север, като вр. Чучул се заобикаля водоравно от запад и след 10 мин. се излиза от другата му страна /140 мин. общо/. На това място от билото на хребета се отделя още една пряка пътека, която по се спуска по Кладни дял на северозапад към долината на р. Кнежа и интересуващото ни селище. След заобикалянето на вр. Чучул се върви още около 20 мин. със слаб наклон на север, като скоро се достига до пореден важен разклон в началото на просторна поляна /160 мин./. Тук ридът Чучул се раздвоява, като заедно с това се разделя и черният път, десният край на който се изкачва първоначално към стърчащия пред очите връх Янчовска могила /1164 м./, а след това се спуска покрай него по страничния рид Абов рът на североизток към Троянския манастир. В древността това направление на стария античен път изглежда било смятано за особено важно, тъй като било охранявано от специално изградена още през тракийската епоха крепост, разположена на билния връх Рустила /1010 м./. Бидейки алтернатива на Троянския проход обаче, основният път /левият край/ продължава от разклона на северозапад по рида Чучул точно към с. Балканец, като натам следва по-стръмно слизане, а горите по билото на хребета се заменят постепенно с все по-дълги поляни. Лявото разклонение на вървището заобикаля вр. Янчовска могила от запад, преминава покрай оставащи вляво обработваеми имоти и фургон, и малко по-надолу излиза окончателно от гората. От тук пък веднага се открива панорама на запад към долината на р. Кнежа, с. Балканец и издигащия се зад него страничен рид Равни дял, по част от който преминава съвременното трасе на Троянския проход.

           След излизането от горите далеч на север се вижда и продължението на рида Чучул, по което извива използваният за прехода билен черен път. Тук по него следва още по-стръмно слизане, като вляво остава изпълнената със заравнени имоти местност Кръща /от кръш - склон с малка денивелация, по който може лесно да се заобиколи височина/ и спускаща се от нея към с. Балканец широка конска пътека, докато вдясно е разположена местността Коритата, в която бликат използваните за напояване на добитък извори на Голяма Рибна река. Покрай тях, и 45 мин. след предишният важен разклон, пътят слиза до южното подножие на връх Дундова могила /Дункова могила, Дундьова могила//1012 м./, при което се намират къщите на все още обитаемата Кратунковска махала /наречена е така по прякора на едноименния род//205 мин./Вр. Дундова могила е гол и много обгледен, затова по време на Античността на темето му била изградена малка наблюдателна кула с размери 10/10 м. за наблюдение на древния път. Интересното е, че на изток от възвишението е долината на Голяма Рибна река, зад която се вижда връх Висока могила, който се издига над морето точно толкова, колкото и Дундова могила - 1012 м. На този сравнително отдалечен от тук връх през тракийската епоха била издигната още по-голяма крепост с две защитни линии, от които вътрешната била с овална форма и с размери 80/90 м., като с тази твърдина бил пазен не само пътят по страничния Абов рът, но и този по основния рид Чучул. При достигането до Кратунковци друмът заобикаля вр. Дундова могила и махалата от запад през изцяло покрития с гъсти папратови храсти страничен рид Средоците, а по неговото било пък към с. Балканец се спуска още една тясна пътека, използвана от местните жители за слизане до селището. Вр. Дундова могила се заобикаля само за 10 мин., като от северната му страна се достига до нов важен разклон /215 мин./. Тук основният рид Чучул се разделя окончатално, като единият му край се насочва през местностите Мандрата и Бъзи крачол на североизток към гр. Троян, а другият се спуска на северозапад към с. Балканец. В миналото и при този разклон пътят се раздвоявал, като краищата му също се насочвали в съответните посоки.

                От тройният разклон в подножието на вр. Дундова могила към с. Балканец трябва да се продължи по левия по-рядко използван край на пътя и по билото на рида Чучул на северозапад, като в тази посока се пресича папратливото пасище Енча. 10 мин. след напускането на основния път се слиза до голата седловина Дундьовото, разположена между връх Кота 931 от югоизток и връх Бельово /905 м./ от север /225 мин./. Мястото е лесно разпознаваемо, защото на теметата и на двете възвишения има високи метални антени. Освен това, с достигане до седловината е преодоляна и приблизително половината от денивелацията по трасето на прехода. Тук също се излиза при разклон, като този път от него се продължава надясно и на изток със слизане към долината на река Бонковски дол. В посока на нейното корито друмът се спуска на серпентини по стръмния склон на рида, излиза от източната страна на вр. Бельово и покрай чешма с дървено корито продължава на север. От завоя пък се открива прекрасна панорама в тази посока към долината на р. Бели Осъм и гр. Троян. Заради тази всеобхватна видимост, на изток от това място през долината на Бонковски дол и на нисичкото връхче Кота 806, в древността била издигната още една крепост за опазването на пътя, която била с размери 90/150 м. и в чийто център е разположена висока могила с вероятните останки на темето й от наблюдателна кула. Под това панорамно място, и 20 мин. след седловина Дундьовото, пътят достига с плавно спускане и по права линия надолу до заетата с обработваеми имоти и овощни градини местност Сухарето, покрай която рязко завива на запад /245 мин./. Натам вървището се доближава до билото на хребета, пресича местността Бельова махала, в която вече не живее никой, и като завива на север, се спуска до ниския връх Имането /764 м./. 20 мин. под тази височина се достига до разклон, от който е все едно по кой от двата края на пътя ще се продължи /265 мин./. Равностойните вървища заобикалят от двете страни обширна овощна градина със сливови дървета и под нея се събират отново. Тук панорамата се разширява още повече, като от това място се виждат за първи път и къщите на съседното с. Бели Осъм.

                 20 мин. след разклона пътят продължава да се спуска на серпентини, преминава между напуснатите вече махали Бончовци вляво и Ганчовци вдясно и завивайки на запад, слиза сред голи и равни поляни до коритото на р. Кнежа приблизително по средата на разстоянието между селата Бели Осъм и Балканец /285 мин./. Разклонът, при който се излиза на шосето Троян-Кърнаре между двете селища, е точно срещу нов ресторант край пътя, носещ странното за такова място наименование Тайната вечеря. Разликата във височината от стъпването на рида Чучул до тук е около 950 м. От разклона пред ресторанта към каменният мост над Бели Осъм се продължава водоравно по шосето на Троянския проход на север, като разстоянието до водослива с по-голямата река се изминава за около 10 мин. /295 мин./. Преди да се достигне до Бели Осъм обаче, се преминава покрай разположените на около 10 дка вляво останки от антично селищете, свързано някога с планинското начало на Троянския проход. Източно от местността при водослива с по-голямата река, наречена неслучайно Камен мост, се издига платовидната и естествено защитена от природата височина Шамака /шамак - блато/, на която се намират останките на старо селище и некропол с четири могили, както и на късноантична стражева кула с височина 10 м. и с дебелина на зидовете от около 1 м. Северно от Шамака пък в древността била ситуирана споменатата на няколко пъти по-горе римска пътна станция Ад Радицес, която също била естествено защитена от р. Кнежа на запад и Бели Осъм на север и която заемала площ от около 4 дка. Понеже от северната страна на това място се забелязват останки от църковна абсида, затова местността под Ад Радицес била наречена  Църквата, но част от останките на пътната станция се простират и на изток от тук в местността Попина лъка. Причината пък, в този район да бъдат разположени две крепости една до друга, била тази, че заради непрестанните варварски нашествия към края на римското владичество, хората от по-старото селище при пътната станция Ад радицес го напуснали и основали ново населено място, разположено на по-добре защитения хълм Шамака. Днес при коритото на р. Бели Осъм до Камен мост е поставена информационна табела, насочваща туристите на юг към все още запазените части от античното трасе на древния Троянски проход. 

 

23

Дървото Карцов бук в едноименната местност

 

22

 Ски-пистата в местността Карцов бук и склонът Дери магаре над нея

 

27

 Поляната Горнотрапчански колиби и техните останки на преден план

 

28

 На изток към горните части на ридовете Жални дял и Чучул

 

31

 Долните части на Жални дял и Чучул, заедно с долината на р. Жална 

 

35

 Поляните по Жални дял вляво от пътя

 

37

 Разклонът на черния друм с първата пряка пътека, спускаща се по Жални дял към с. Балканец

 

38

 Пламчова чешма

 

39

От Пламчовата чешма на север към долината на р. Кнежа

 

40

 От склоновете на вр. Локвата на изток към вр. Писания камък

 

41

 От Локвата на североизток към горната част на рида Чучул 

 

 43

 Хижа Чучул

 

45

От черния път на север към вр. Чучул

 

47

Разклонът в южното подножие на вр. Чучул

 

48

Разклонът от северната страна на вр. Чучул

 

49

Разклонът с пътеката, спускаща се по билото на Кладни дял към с. Балканец

 

54

Последният връх преди да се излезе от гората 

 

55

Към вр. Дундова могила. Южно под него е махала Кратунковска.

 

59

Папратливият рид Средоците от западната страна на вр. Дундова могила

 

60

От седловина Дундьовото на север към вр. Бельово

 

63

Назад към седловина Дундьовото

 

61

От рида Чучул към гр. Троян

 

68

Сливовата градина след заобикалянето на вр. Имането

 

67

От рида Чучул към долината на река Бели Осъм и едноименното село

 

69

От края на рида Чучул към първите къщи на с. Балканец

 

71

От края на черния път към ресторант Тайната вечеря

 

74

Табелата в началото на махала Камен мост

 

2021 02 02 142110

Профил на маршрута

Прочетена 3111 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм