54.1. с. Бели Осъм-махала Зеленика-местност Беклемето

Оценете
(0 гласа)

54.1. с. Бели Осъм-махала Зеленика-местност Беклемето - качване

Денивелация - 800 м., време на движение - 3.30-4.00 часа, разстояние - 8.5 км.

Маркировка: от с. Бели Осъм до м. Беклемето - бяло-зелено-бяло

 2021 01 23 085801

   Изтегли: GPS-трак        

   

Село Бели Осъм

                Село Бели Осъм е едно от най-големите населени места в Троянска община, разположеното е на около 550 м. н.в. и се намира в северното подножие на Стара планина при излаза на Троянския проход от нея. Селището е отдалечено на около 8 км. на запад от главния град Троян и е от разпръснат тип, като безбройните му махали са затроени на голямо разстояние покрай коритата на три от най-пълноводните местни реки, вливащи се една в друга точно на това място - едноименната Бели Осъм /Реката/, Зеленика и Ръждавица. От тук и многопосочната структура на с. Бели Осъм, ориентирано на запад към курортното селище Чифлик, на северозапад към другото курортно местно село - Шипково и Тетевенския край, на юг към Стара планина и на изток към гр. Троян. Пак заради този специфичен начин на застрояване и ориентация на отделни ръкави на населеното място, през 1905 г. всички околни махали и колиби се групирали около три основни центъра - махала Бели Осъм, Ангелска махала и махала Зеленика. Почти до началото на 19-и в. обаче долината на р. Бели Осъм и тези на околните й притоци изобщо не били населени. Само там, където Троянският път излиза и днес от планината - при водослива с Княжевската река, съществувало от незапомнени времена малко ханче, собственост в онези години на чорбаджията Петър Балевски от Троян. Ала в периода на кърджалийските размирици хората от равнините започнали да бягат към планината и да се укриват в нея. Тогава ханът на Балевски се изпълнил с бежанци, а с припечелените от тях пари чорбаджията започнал да изкупува имоти край близките реки - първоначало в местностите Камен мост и Кнежки лъг, както и горите над сегашното съседно село Балканец и пасищата над с. Бели Осъм. В долините на потоците той построил за бегълците втори хан, а после 10-ти, 20-ти и т.н., станал за кратко време най-богатият човек в котловината и подчинил икономически почти изцяло настанилото се в нея ново население. Оттогава хората започнали да наричат близките околности Бальова планина, като това име се запазило и до днес. Една част от бежанците се заселили първоначално направо край хановете на Балевски, но повечето от несретниците се укрили в близките гъсти гори, където се оформили неизвестен, но голям брой колибарски махали. По-късно след като опасността отминала сред горските обитатели се зародило желанието за нови контакти, обмяна на стоки и съвместно черкуване, а от тук се появила и нуждата от създаването на единен търговско-административен център на околните селища. Така възникнало и се оформило постепенно сегашното с. Бели Осъм, групирано около едноименната махала, брояща през 1900 г. едва 8 сгради и 29 жители. Понастоящем по официални данни в селището пребивават за постоянно 688 души, всички православни българи.

            Понеже Бели Осъм е новообразувано село, за неговата история липсват каквито и да било по-конкретни сведения или данни. Знае се само, че в по-далечното минало околността, най-вероятно заради трасето на Троянския проход /местните го наричат Друмът/, била гъсто наситена с множество тракийски поселения и с разположени край тях надгробни могили. Така например, следи от зидове на стражница в сегашното землище на селото се намират в местността Габърето на юг от махалите му. Построени още отпреди настъпването на новата ера надгробни кълбообразни и конусообразни могили могат да бъдат видени в местностите Черковното, Кръща, Средни дял, Машалови поляни и Влакът, а около настоящата махала Зеленика се издига и могилен некропол. В една разкопана могила пък, разположена до Балабановата чешма в най-ниската част на рида Сергев /Сергьов/ дял, са открити следи от погребение чрез трупоизгаряне, глинени съдове и връх на копие с по-особена форма. Все във връзка с Троянския път били и крепостта Калето /Градът/, намираща се на височината Кота 674 на около километър на север от съвременото селище точно срещу излаза на прохода от планината, Късноантична землена преградна крепост Прякопите в горната част на Сергев дял край трасето на обходната пътека Прекопите, както и няколкото охранителни и наблюдателни кули /turris/ край планинската част от трасето на прохода. Главното от последните съоръжения било разположено на стратегически важно място в местността Шамака до коритото на р. Бели Осъм, като чрез него било контролирано както планинското начало/край на Троянския проход, така и събиращите се там с него дублиращи презбалкански пътеки по околните ридове Сергев дял и Чучул. Най-интересните останки край днешното с. Бели Осъм от древността обаче са руините на отбелязаната в известната Пойтингерова карта /Пойтингерова таблица/ римска пътна станция от типа мансио /за по-продължителна почивка/ Ad radices /Зад планината/, намираща се в метността Попина лъка при вливането в Бели Осъм на десния му приток Княжевска река.

              За разлика от другата река с подобно наименование - Черни Осъм, в обсега на Стара планина коритото на р. Бели Осъм е широко и равно, както и много удобно за заселване и за начална отправна точка на пътуващите към Тракия и Тетевенско. Въпреки това, в Поменикът на Троянския манастир от 1850 г. няма никакъв запис за съществуване по това време на с. Бели Осъм в долината на едноименната река. Оттук пък става ясно, че днешното селище, чието име е омоним именно от това на близката река, се е появило малко преди или след Освобождението, като необходимост от център на околните планински поселения, жителите на които брояли през 1887 г. общо около 2123 души. През различни времена в състава на селото влизали толкова много махали и колиби, че имената им трудно биха могли да бъдат изброени. Предвид тези факти, тук ще се задоволим да споменем само по-съществените от тях. Ангелска махала на 3 км. на изток от сегашия център /през 1900 г. в нея имало 6 сгради и 29 жители/, Бабин лъг между Бели Осъм и Ръждавец, сега центъра на селото /1900 г. със 16 сгр. и 88 ж./, Баджашка /1900 г.-4 сгр. и 215 ж./, Балабански колиби на 3 км. на запад /вече изселени в гр. Троян/, Балинска на 2 км на запад /1900 г.-15 сгр. и 49 ж./, Банковска 2 км. на запад /1900 г.-16 сгр. и 88 ж./, Баровска на 1 км. на запад /1900 г.-13 сгр. и 66 ж./, Белевска на 3 км на изток, Бойновска на 1.5 км на юг, Бончовска /Бончовци/ на 1 км. на запад /1900 г.-19 сгр. и 83 ж./, Бошняшка на 1 км. на запад /190 г.-15 сгр. и 52 ж./, Василковска на 1 км. на югоизток /1900 г.-7 сгр. и 29 ж./, Вълчовска на 0.5 км. на югоизток /1900 г.-12 сгр. и 52 ж./, Генешка на 1 км на изток /1900 г.-11 сгр. и 52 ж./, Гунешка на 2 км. на юг /1900 г.-5 сгр. и 24 ж./, Джурковец на 1 км на север, Донелска на 2 км на запад, Доновски колиби на югоизток /вече изселена/, Зеленика /Зеленик/ на 1.2 км. на юг /1900 г.-4 сгр. и 22 ж./, Калчовска на 2 км. на юг /1900 г.-21 сгр. и 107 ж./, Камен мост на 2 км на североизток /1900 г.-14 сгр. и 48 ж./, Катилска на 1.2 км. на североизток, Кукерска в центъра, Къжилска на 1.3 км на юг, махала Иван Дочев - част от Камен мост, Милешка на 1 км. на югоизток, /1900 г.-17 сгр. и 62 ж./, Муневска на 300 м. на запад, Немска /Нямска/ на 0.6 км. на югоизток /1900 г.-7 сгр. и 32 ж./, Попска на 1 км. на югоизток, Райковска /Катранджийска/ на 4 км. на север /1900 г.-11 сгр. и 52 ж./, Ралинска на 0.7 км. на запад, Рогашка на 0.2 км. на запад, Сереците /Серешка/ на 1 км. на североизток, Станчовска на 1 км. на югоизток /1900 г.-17 сгр. и 71 ж./, Тъпанчето на 1.5 км. на изток, Църовска на 2 км. на северозапад, Чаушка /Чаушите/ на 0.5 км. на север /1900 г.-5 сгр. и 17 ж./ и т.н. След Освобождението от Бели Осъм имало изселвания към по-плодородните района на Плевен, Ловеч и Лешница, а през 1920 г. от него се отделило сегашното с. Чифлик. Според сборник “Българско село“ от 1930 г., по онова време повечето от местните жители се занивали със земеделие, скотовъдство и дърводобив. Имало обаче и много занаятчии - предимно грънчари, както и свързани с тях 10 глечници /работилници за мелене на глеч, който материал служел за покриване на глинени изделия с цел предпазване и придаване на гладкост/. Освен това, по реките край селските махали работели 28 воденици караджейки /с вертикална ос на механизма/, три тепавици и четири дъскорезници. През 1910 /или 1912 г./ в с. Бели Осъм била построена църквата Св. вмчк Димитър.

                 Преди откриването през 1972 г. на минералната вода в с. Чифлик, като основно населено място за отдих и отмора в Троянската община било известно именно с. Бели Осъм. В тази връзка много от къщите в последното селище били използвани през лятото за посрещане на гости, а към Стара планина и разположеното под билото й курортно градче Беклемето /от турската дума беклемек - чакам, вардя, стоя на стража/ по ридовете Сергев дял и Дебели дял водели две белязани с гъста маркировка туристически пътеки. Днес обаче куротните функции в този район на страната са иззети отдавна от съседния Чифлик и от близкото до него с. Шипково, затова и туристическият трафик е насочен предимно към тях, а шумните и оживени някога местни вървища в посока на Балкана понастоящем остават безлюдни. Въпреки това, заради близостта си със Стара планина и малката разлика във височина, която отделя Бели Осъм от билото й, селището си остава един от основните изходни пунктове към нея. Основните маршрути пък, които водят от населеното място към Балкана, са по насочената на юг долина р. Зелиника, както и по заграждащите я ридове - Сергев дял от запад и Дебели дял от изток /в някои пътеводители долната част на последния хребет е отбелязана като Равни дял/. Преход по Сергев дял обаче вече бе подробно описан към маршрутите с начало от спа-курорта Чифлик, а по билото на Дебели дял извива асфалтираното и свръхнатоварено шосе на Троянския проход, което изобщо не е подходящо за пешеходен туризъм. Така като единствена и неспомената никъде досега алтернатива за преходи от с. Бели Осъм към Стара планина остава само долината на Зеленика. Основната характеристика на прехода от селището покрай коритото на тази река до курортното градче Беклемето е, че трасето му е съвсем различно в сравнение с повечето старопланински туристически маршрути, тъй като то не води до върха на Балкана, а само до подножието на билото му. Освен това, маршрутът по долината на Зеленика може да се раздели на две основни, различаващи се съществено една от друга ясно обособени части - първата е водоравна, преминава почти изцяло по асфалтово шосе и извива покрай махалите на населеното място, докато втората е плавно, леко и бързо изкачване по черен път, пресичащ по диагонал склоновете на рида Равни дял от последния квартал на населеното място до курортния комплекс Беклемето.        

55.1. с. Бели Осъм-местност Беклемето-х. Чучул - качване 

                  От центъра на с. Бели Осъм към местността Беклемето се поема покрай Зеленика /наречена е така по едноименното растение - вечнозелен храст или дърво, носещо още имената странджанска зеленика или рододендрон/, като се върви на югозапад срещу течението на реката и срещу открояващия се пред погледа пейзаж на главното било на планината. В тази посока по шосето се пресичат последователно махалите Василковска, Попска, Сергев дял, Катилска, Доновска и Зеленика, подминават се няколко чешми и след около 40 мин. се достига до най-южния край на селото. Тук свършва и асфалтът, като от това място напред се продължава по черен път. Той също следва р. Зеленика за още около 10 мин., като скоро след края на населеното място по него се достига до голям овчарник, няколко стопански сгради и пресъхнала чешма, разположени до водослива с потока Смрадлешки дол /или от дървото смрадлика или от някакъв друг вид подобно растение, издаващо силна миризма//50 мин. след началото/. Тук друмът се раздвоява, като основният му край продължава на юг към началото на Зеленика, централния гребен на Балкана и ясно виждащия се паметник-арка на връх Горал тепе /1590 м./ над превала на Троянския проход. При овчарника основният черен път се изоставя и по по-рядко използвания страничен друм се слиза до коритото на реката. На това място Зеленика се пресича по мост, стъпва се в основата на отделящия се точно от Беклемето към с. Бели Осъм Смрадлешки рид и по неговото било се продължава с плавно изкачване на югоизток. Над плитката, но много обширна долина на Зеленика, пътят се издига покрай Смрадлешкия дол, като пресича изключително панорамна местност с гледки назад към целия извървян до този момент дълъг път. Понеже денивелацията от коритото на реката до Беклемето е значителна, почвеното шосе я преодолява, извивайки нагоре постоянно на серпентини и преминавайки през няколко напълно покрити с гъста папратова растителност наклонени поляни. По този начин, и 30 мин. след овчарника, се достига и до първия по ясен ориентир при изкачването - изоставена масивна къща, разположена на една от поляните вдясно /80 мин. общо/. След нея се навлиза в обширните гори Бурунсузкото /от турските думи бурун суз - без нос/, собственост в миналото на едноименния род от с. Бели Осъм, пресича се още една оголена местност и 30 мин. по-късно се достига при метална рекламна табела до шосето Троян-Кърнаре /110 мин./. В края на изкачването покрай трасето на черния път се появява стара лентова маркировка с бяло-жълти цветове. Разликата във височината между р. Зеленика и шосето Троян-Кърнаре е 550 м.

                  След излизане на съвременното шосе на Троянския проход, следващо трасето на стария римски път Виа Траяна, се продължава по него на юг, като вляво остават връх Страждинска могила /1263 м./ и пасището Страждата. Техните имена, силно променени според специфичния местен троянски диалект, идват от думата стража и съвсем ясно показват къде точно е стояла в близкото минало охраната на проходния път. По асфалтираното шосе се върви още около 20 мин., подминава се оставащата вдясно поляна Недялковото и след нея се достига до ресторант Панорама, разположен в началото на местността Беклемето /130 мин./. Наименованието на това заведение никак не е случайно, тъй като от него се откриват наистина удивителни гледки на запад към долината на р. Зеленика с огромния рид Сергев дял зад нея. Неразривно свръзната с Троянския проход местност Беклемето пък е богато наситена с история, като се започне още от построяването на римското трасе на пътя през Античността и се стигне до наши дни. След завладяването на земите ни от латинските нашественици, и след построяването до сегашното с. Бели Осъм на римската пътна станция Ад Радицес, в Беклемето се появило второто подобно съоръжение в планинската част от трасето на прохода, което било наречено Монтемно /от монт хемно - планина Хемус/ и било издигнато в най-южния край на местността в близост с т.нар. Карцов бук. Една от причините по-високо разположената втора римска пътна станция да бъде ситуирана точно тук, а не както е обичайно на върха на Балкана, е че неговото било в тази му част е напълно голо и директно изложено на ударите на стихиите. Друг мотив за подстрояване на съоръжението точно в Беклемето е, че мястото тук също е стратегическо, тъй като се намира в най-тясната част от гребена на основния рид, което позволява преминаващият по билото му път да бъде напълно контролиран. Наред с всичко друго, в древността тукашната стеснена част от билото на хребета била преградена допълнително и с крепостна стена, наричана от местните жители Маркови порти /Маркови кули, Маркова капия/. Преградната твърдина, която троянчани асоциират задължително с подвизите на народния герой Крали Марко, била изградена с едри дялани камъни, дължината й била 30 м., а в средата й имало порта за преминаване на пътниците. От двете страни на съоръжението пък на изток и на запад се спускали много стръмни склонове, което го правело естествено защитено. Пред стената имало и ров с ширина 6 м. и дълбочина 3 м., като така от Марковите порти бил контролиран не само Троянския проход, но и двете алтернативни пътеки по околните ридове Сергев дял и Чучул.

                   Векове след като римляните си отишли от нашите земи и пътната им станция Монтемно опустяла завинаги, заради невралгичността на мястото по време на османското робство тук пак била изградена стражарница /беклеме/ за опазването на пътя, а от й турско название останал и сегашният все още широко използван топоним. Именно по онова време, наред с помещенията на пазещата друма турска жандармерия, в околността била издигната и специална сграда за подслон на преминаващите пътници, във връзка с която местността се сдобила с още едно наименование - Спасителният дом. След Освобождението отново на същото място била разположена и тогавашната митница между Княжество България и Източна Румелия, а в наши дни пак тук е изграден и сегашният курортен комплекс. От ресторант Панорама към другият край на Беклемето и Карцовия бук се продължава на юг по шосето, като след по-малко от 10 мин. се достига до разклон вляво, разположен под виждащия се влек на ски-писта Беклемето /140 мин./. Тук асфалтът се изоставя и се отива до влека, който се намира на широка поляна, заемаща част от билото на рида Дебели дял. Точно това е и местността Карцов бук, чието име е свързано с едно събитие, разиграло се по време на освободителната руско-турска война. Тогава сред вековните букови гори наоколо бил разположен лагерът на т.нар. Ловешко-Севлиевски отряд на руската армия, начело на който стоял генерал-лейтенант Павел Карцов. Според разкази на местни жители, именно по това време казашки конник от руската част оставил на едно вековно дърво на възраст над 200 години следи от своята сабя, затова растението било кръстено Карцов бук. Днес заради ски-пистата гората по билото на рида е нарочно изсечена, като са пощадени само няколко от вековните дървета в близост до историческия им събрат. Голата местност обаче крие още една тайна, защото пак през Античноста тук била издигната и малка дървена наблюдателна кула с диаметър около 7 м., от която също бил следен преминаващият в близост проходен път. Според една групи археолози и историци - Кирил Койчев, Митко Маджаров и т.н., в миналото римската пътна станция Монтемно била разположена точно в северния край на това равно място, като наскоро на площ от около 200 кв. м. в него били разкрити фрагменти от римска битова и строителна керамика, разположени в два културни пласта. Самото име на крайпътната станция се среща и върху надпис от 234 г., открит според археолога В. Аврамов именно в района на Спасителния дом.

  

01 Разклонът в центъра на с. Бели Осъм      

 

 04

 От главната улица на махала Зеленика се вижда централното било и арката на вр. Горалтепе

 

 08

От Смрадлешки рид назад към долината на река Зеленика

 

09

От черният път по Смрадлешки рид нагоре към билото на Дебели дял

 

12

Разклонът на черния път с шосето Троян-Кърнаре

 

14

Разклонът на черния път с новото и старото асфалтови шосета в северния край на Беклемето

 

15

Ресторант Панорама и разклонът пред него

 

18

Панорамата от ресторанта към долината на река Зеленика

 

19

Разклонът от шосето към ски-пистата

 

20

Ски-пистата е на няколко метра над шосето

 

21

На билото на рида Дебели дял в местността Карцов бук

 

22

От местността Карцов бук на юг към ски-пистата 

 

23

Вековното историческо дърво Карцов бук

 

2021 01 23 091416

 Профил на маршрута

Прочетена 3632 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм