51.5. с. Рибарица-р. Стара Рибарица-местност Трите дола-х. Ехо

Оценете
(0 гласа)

51.5. с. Рибарица-р. Стара Рибарица-местност Трите дола-х. Ехо - качване

Денивелация - 1000 м., време на движение - 4.30-5.00 часа, разстояние - 14.4 км.

Немаркиран. Маркировка има само в частта от Сладкото кладенче до х. Ехо-бяло-червено бяло и ЗКМ.

 2014-02-12 130134

  Изтегли: GPS-трак 

     

Рибаришки проход

          Всеизвестен факт е, че повечето от селищата в равнините на Мизия и Тракия са възникнали и са се развили покрай съществуващите в тези области друмища, като същото важи с особена сила и за планинските населени места, почти всички от които са застроени до трасетата на важни проходи. Точно това вероятно се е случило и с тетевенското село Рибарица, жителите на което са се настанили в котловината на река Бели Вит не само заради плодородието и красотите на местността, но и заради пресичащите я главни презбалкански пътища. Още през Античността от Стара планина към Рибарица са се спускали няколко пътеки, като през различните епохи едни от тях са били по-често използвани, а по-късно са били изоставени за сметка на други. Според мнозина историци преди превземането на България от турците населението на разположения днес до селището град Тетевен обитавало Златишко-Пирдопското поле от южната страна на планината, но по време на бойните действия преминало през Балкана именно през рибаришките проходи, укрило се в горите край коритата на тукашните реки и се разпръснало да живее в десетки махали и колиби. По-късно част от тези бежанци се групирали около кръстопътния манастир Св. Илия и така образували сегашния град, а той пък се развил бурно в търговско и занаятчийско отношение през годините на робството, започнал да изнася стоките си към близки и далечни краища и така отново съживил запустелите към този момент местни старопланински пътеки. По онова време проходите Климаш, Тетевенско-Копривщенски и Кознишки свързвали долината на р. Бели Вит със Златишко-Пирдопската котловина и с богатия средногорски град Копривщица, а Богое се насочвал на изток към Троянския край. Не по-малко използван от тях обаче бил и Рибаришкият проход /Кривулите/, който в югоизточна посока водел към другия най-богат от по-близките градове - Клисура, както и към разположеното под него Карловско поле.   

         Рибаришкият проход е с дължина 23.7 км. и пресича Стара планина през разположената на 1730 м. н.в. Рибаришка седловина, затова доскоро бе смятан за най-високият път през Балкана. Сред официално обявените в миналото за проходи презбалкански пътеки Рибаришката надвишава с 5 м. Троянската, с 20 м. Етрополската и с 50 м. Русалийската. Едва напоследък се появиха и мнения, че за проходи трябва да се броят и някои по-неизвестни и по-тесни друмища през планината, като тези през Карловския балкан например, чиято височина със сигурност надминава 1730 м. /превалът на пътеката покрай заслон Ботев се намира на над 2000 м. височина/, ето защо твърдението за първенството на Рибаришкия проход вече трябва да се смята за оборено. В миналото имало и още една заблуда по отношение на този път, която се състояла в това, че той бил смятан за граница между Златишко-Тетевенския и Троянския дялове на планината. И това схващане обаче бе преодоляно напоследък, като преди няколко десетиления разделителната линия между двете части на Балкана бе изместена на изток към седловина Карчов пряслоп. Въпреки че пресича билото на Стара планина много нависоко, още с идването на римляните Рибаришкият проход бил покрит с калдъръм и оттогава се използвал интензивно от всички преминаващи през района чак до втората половина на 20-и в., когато долината на река Стара Рибарица, по която вървището се насочва към интересуващото ни селище, била обявена за вододайна зона. След достигане до превала си при Рибаришката седловина пътят се спуска на север по т.нар. Кривули /Криволя//откъдето идва и другото му наименование/, достига до коритото на р. Стара Рибарица и го следва до сегашното едноименно село. Според съвременните географи за начален приток на отводняващата целия Тетевенски край р. Бели Вит се смята именно Стара Рибарица, събираща водите си от три по-малки потока - Кавладански дол, Рибаришки дол и Заношки дол, а те пък се обединяват в една по-голяма река точно на мястото, при което до тях достига трасето на прохода.

          За по-далечното минало на Рибаришкият път липсва каквато и да било по-достоверна и конкретна информация. Знае се само, че през османското владичество трасето му било използвано от дружините на тукашните загорки, които пресичали по него Балкана за да ходят на жътва в Тракия и на гроздобер в Клисура, а по-късно по него извозвали и дървен материал към същия град и карловското село Розино, притежаващи по онова време горите в най-труднодостъпната и затънтена част от местното землище. По-интересни писмени сведения за друма ни дава единствено преминалият по него към края на турското робство в посока от Розино към Рибарица пътешественик Феликс Каниц, според когото, след достигане до местността Трите дола, в която се събират споменатите по-горе начални притоци на Стара Рибарица, реката трябвало да се пресече цели 33 /тридесет и три!?/ пъти, за да се достигне покрай нея до водослива й с Бели Вит. Изпълнен с любопитство към споделената с него още в с. Розино информация за прохода, Феликс Каниц достигнал по него до Трите дола и от тях започнал стриктно да брои на колко места ще пресече реката. Накрая се оказало, че преминал през Стара Рибарица точно толкова пъти, колкото му били казали от другата страна на планината. В наши дни за най-популярни туристически преходи от с. Рибарица към Стара планина се смятат обикновено тези, които водят към построените още в началото на 20-и в. две местни хижи - Вежен и Бенковски. След издигането преди няколко десетилетия и на билната хижа Ехо обаче, от селището към нея също бяха насочени няколко добре маркирани пътеки по долината на Черната река, Ръждавото /Риджавото/ било и рида Яворов дял. Ала до сградата на новата хижа може да се достигне и по един по-необичаен, малко познат и рядко използван от туристите начин, а именно по древното трасе на Рибаришкия проход.

51.5. с. Рибарица-р. Стара Рибарица-местност Трите дола-х. Ехо  качване

         Маршрутът по Рибаришкия проход започва от най-източния край на селото при водослива на реките Стара Рибарица и Дебелщица, които след събирането си на това място образуват р. Бели Вит. Местността тук е известна с името Лальовото, а извивката на главния път на изток от нея носи названието Лальова завой. От централната улица на с. Рибарица при Лальовото към х. Ехо се поема първоначално покрай механа Стара Рибарица на юг, като се следва извиващият покрай коритото на едноименната река нов асфалтов път. Тук от западната страна на шосето остава ридът Царичина, а от източната е споменатото вече дълго Ръждаво билочиято долна част се нарича в селото Зедя. 20 мин. след началото на прехода се достига до комплекс Евъргрийн палас, чиито нови къщи бележат края на населеното място. При тях свършва и асфалтът, като от това място към края на маршрута се продължава отново на юг по равен черен път. След последните сгради на Рибарица реката се пресича по мост при водослива със спускащия се от ляво поток Зедски дол, а общата им долина за кратко се разширява. През този по-обширен и равен първи участък се подминават последователно разклон и къща вдясно, пейка под самотен бук до пътя и бетонно водохващане, преди което реката се пресича още веднъж по мост. Напред долината се стеснява отново, като през нея, и 40 мин. след комплекс Евъргрийн палас, се достига до чешма Пешова мъка, разположена вдясно от пътя /60 мин. след началото/. Вляво от това място пък се вижда кът за отдих с маса и пейки, покрай които и реката, и друмът постепенно завиват покрай истинското подножие на планината на изток. 15 мин. по-късно се подминава още едно бетонно водохващане вляво, при което от основния черен път се отделя странично разклонение, изкачващо се на изток към Ръждавото било /75 мин. общо/. Веднага след него основното вървище извежда в местността Болованджика /умалително хибридно име от старобългарската дума балван - голям камък и турската наставка -джик/ при водослива на Стара Рибарица с река Боловански дол. Тук черният път се раздвоява, като десният му край се насочва към продълговатата наклонена поляна Болованджика, в чието дъно се виждат няколко сгради на местното водно стопанство.

          В близкото минало от разположената на запад при билото на рида Царичина х. Вежен до тук достигала т.нар. въжена линия “Чавдар”, която служела за свличането до това място на дървен материал, отсечен в най-горните части на планината. Под линията пък в онези години извивала и маркирана туристическа пътека, която тогава била най-пряката връзка с единствената разположена в по-голяма близост на изток от с. Рибираца хижа Козя стена. За да достигне до нея, от Болованджика страничното вървище се качвало на Ръждавото било и се насочвало към връх Кавладан /1711 м.//до който днес се намира новата х. Ехо/, откъдето продължало по гребена на Балкана към Козята стена. Днес тази пътека е забранена за туристи заради създадения в горния край на рида Царичина едноименен биосферен резерват, като пак по същата причина е премахната и въжената линия Чавдар. От местността Болованджика към х. Ехо се продължава по левия край на пътя, който следва коритото на Стара Рибарица на изток. В началото на този участък трасето на друма е препречено със заключена метална бариера, която се заобикаля, подсичат се през подножията им оставащият вляво рид Цвятковски чукар и спускащият се от дясно Радов рид и 15 мин. по-нагоре се достига покрай още две чешми до началото на Национален парк Централен Балкан, белязано с голяма информационна табела /90 мин./. След граничната местност се подминава водослива с потока Радов дол и се навлиза в ново долинно разширение, наричано от местните жители Брестнишка лъка /Лъката/. Тук се преминава през няколко продълговати слънчеви поляни, в началото на които остават действащ горски разсадник и поддържана къща. В края на оголената местност пътят заобикаля още една чешма и малко изкуствено езеро вляво, като 15 мин. след табелата за начало на парк извежда до пореден мост над реката и до втора бариера /105 мин./. На това място се подминава разклон с второстепенно вървище, насочващо се вляво към Риджавия дол, завива се покрай Стара Рибарица на юг и се излиза пред кантон Брестнишка лъка, състоящ се от няколко сгради в много добро състояние. В миналото от тук започвала още една туристическа пътека, която също се насочвала към Ръждавото било и вр. Кавладан.

             След постройките на кантона се навлиза отново в по-тясна част от долината на реката, тук допълнително затъмнена от покриващите бреговете й гъсти гори. През тях по пътя се подминава още една бариера, Стара Рибарица се пресича по поредния мост и няколко минути по-нагоре се излиза при останките на т.нар. Божидарска бичкия /бичкия - дъскорезница//125 мин./. Както стана дума и по-горе, в миналото районът наоколо бил собственост на по-богатите южняци от Клисура и Розино /бивше Божидар/, които безжалостно изсичали недокоснатите до този момент от човека  рибаришки гори и обработвали добития от тях дървен материал в Божидарската бичкия. Тогава се секли лесовете предимно по западните и южните склонове на Ръждавото било, като местността там останала задълго оголена, а по нея се заселили овчари от същите населени места, откъдето тя се сдобила и с наименованието Божидарска бачия /бачия - място за съвместно доене на добитък и производство на млечни продукти/. След обработка в бичкийницата пък добитият в близката околност дървен материал бил извозван по старото римско трасе на Рибаришкия проход първо нагоре към Кривулите и Рибаришката седловина, а след това и надолу към Розино и Клисура. Днес обаче оживеният някога друм е затворен, а от Божидарска бичкия са останали само каменните й основи. За мястото трябва да се каже и това, че докато в него все още работела дъскорезницата, от сградата й започвала широка пътека, която се изкачвала стръмно до средата на Радов рът, продължавала от там водоравно на запад и, след като пресичала р. Боловански дол, достигала до х. Вежен. Днес обаче и това вървище е изоставено и вероятно вече е отдавна превзето от близката гъста гора.

            Наред с всичко друго, Божидарската бичкия бележи и един важен и своеобразен край на цивилизацията, след който пътят навлиза в най-дивата и девствена част на Рибаришкия балкан. От каменните останки напред пейзажът става мрачен и суров, склоновете на планината се издигат високо нагоре, като че ли, чак до небесата, долината на Стара Рибарица рязко се стеснява и започва да извива на къси змиевици през скалисто ждрело, а водите й стават изключително буйни. Променя се дори и гората над изровените от стихиите брегове, която от предимно букова се превръща постепенно в иглолистна. В този район Стара Рибарица се пресича още няколко пъти по тесни мостове, по основите на които личи, че са били отнасяни често от водите на реката и че са многократно поправяни. Пътят също става много тесен, преминава покрай водослива с потока Боров дол, подсича спускащите се към него ридове Дългия рътлик вляво и Кочето чело вдясно и 20 мин. след Божидарската бичкия излиза в местността Трите дола /145 мин./. Денивелацията от с. Рибарица до тук е в размер на значителните 450 м., които обаче почти не се усещат по сравнително равния черен друм. Трите дола представлява малка полянка, в средата на която е изграден добре поддържан масивен тухлен заслон с две големи стаи. При неговата сграда хубавият път свършва, като от това място на изток продължава старият проходен Рибаришки друм, изграден още по римско време. Неговото много широко антично трасе се забелязва веднага, а състоянието му е все още много добро, тъй като на места е  вкопано надълбоко в скалите. Пътят обаче е изоставен отдавна и се е покрил с високи до два метра треви и тръни, затова използването му понастоящем е абсолютно невъзможно. Местността Трите дола носи това наименование заради вливащите се една в друг само на около стотина метра на изток от заслона потоци Кавладански, Рибаришки и Заношки долове, които образуват Стара Рибарица. По-важен от тях в случая обаче е фактът, че на същото място се събират и ридовете, които разделят началните притоци на реката, а това има отношение към продължението на маршрута, тъй като по билата на хребетите извиват удобни пътеки, водещи в посока на х. Ехо.

             На север от Трите дола е Ръждавото било, което насочва към местността страничното си разклонение Дългия рътлик. На юг остава рид Заногата с разположената в средата му местност Кривулите, през която Рибаришкия проход се изкачва към върха на планината. Хоризонтът на изток пък е закрит от великанския масив на връх Юмрука /1819 м./, от който към водослива на потоците се спуска тънкия горист рид Средната рътлина. Така малката полянка със сградата на заслона в Трите дола се оказва в дъното на дълбок казан, заобиколен от всички си страни с мощни отвесни стени. Излизането от клисурата може да стане по всеки един от споменатите ридове, но най-прекият и радикален път да се достигне от тук до х. Ехо е да се продължи право напред и на изток по Средната рътлина в посока на извисяващия се пред погледа вр. Юмрука. За целта от заслона се достига до мястото, при което трите потока се събират, коритата на Заношкия и Рибаришкия дол се пресичат и се стъпва на Средната рътлина. През годините явно и други туристи, които са достигали до тук, са постъпвали точно така, защото по склоновете на хребета личи губеща се на места тънка пътечка. По нея за 45 мин. се преодоляват през гъсти гори 300 м. денивелация, като в края на стръмното изкачване вървището извежда до изоставен черен път /190 мин./. По друма се продължава водоравно още около 15 мин. на изток, докато се достигне до свършека на трасето му при висока купчина пръст /205 мин./. От тук следват нови 30 мин. изкачване без пътека в югоизточна посока, като при това се отмятат още 200 м. височина, докато най-накрая се излиза над дърветата в по-горната оголена част на рида /235 мин./. В този участък е и едно от най-красивите места по трасето на прехода, като при пресичането на продълговата поляна се преминава с повишено внимание през няколко изумителни скални “стражи”, купеновидни и отвесни от южната си страна. За 20 мин. от началото на поляната се изкачва и най-високият от тях, преминава се през панорамна площадка с омайни гледки във всички посоки и се слиза леко до пътеката Ком-Емине /КЕ//225 мин./. Излизането на туристическото вървище става в непосредствена близост с чешмата Сладкото кладенче, от която се продължава на север и след 30 мин. се достига до седловина Демиркапия /Желязната порта/ и построена на нея х. Ехо /255 мин./.

 

01

Маршрутът започва от механа Стара Рибарица

 

08

Комплекс Евъргрийн палас

 

10

Долината на река Стара Рибарица след края на село Рибарица

 

13

Чешма Пешова мъка

 

14

Сградите на "водното" в местността Болованджика

 

15

Заключената бариера в местността Болованджика

 

20

Горският разсадник в местността Брестнишка лъка

 

21

Кантон Брестнишка лъка

 

23

Останките от Божидарската бичкия

 

25

Заслонът в местността Трите дола

 

26

Римският път Кривулите в местността Трите дола

 

29

Скалните стражи в най-горната част на Средната рътлина

 

43

От стражите назад към Средната рътлина и местността Трите дола зад нея

 

44

Назад към скалните стражи

 

47

От края на рида на север към седловина Желязната порта, вр. Кавладан и хижа Ехо

 

50

Назад към Средната рътлина, Трите дола и върховете Каменица и Вежен

 

53

Чешма Сладкото кладенче

 

57

Хижа Ехо

 

59

От х. Ехо към местността Трите дола

 

2014-02-12 130205

Профил на маршрута

Прочетена 3803 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм