51.4. с. Рибарица-рид Царичина-х. Вежен-Каменният път-вр. Вежен

Оценете
(0 гласа)

51.4. с. Рибарица-рид Царичина-х. Вежен-Каменният път-вр. Вежен - слизане

Денивелация - 1600 м., време на движение - 4.30-5.00 часа, разстояние - 11.7 км.

Маркировка: от с. Рибарица до началото на екопътека Царичина - бяло-синьо-бяло и бяло-зелено-бяло, от началото на екопътека Царичина до х. Вежен - бяло-жълто-бяло и ЗКМ, от х. Вежен до Каменната порта - бяло-синьо-бяло и от Каменната порта до вр. Вежен - бяло-червено-бяло и ЗКМ 

 2014-02-12 103320

Изтегли: GPS-трак          

    

            От връх Вежен /2198 м./ до село Рибарица може да се слезе по няколко начина, като най-приятен и лесен измежду всички е този по билото на отделящия се от височината на север рид Царичина. От горните части на планината хребетът се насочва право към селището, като в същото време служи и за вододел на две от най-пълноводните местни реки - Заводна на запад и Стара Рибарица на изток, а да се върви из по-равната средна част от билото му е същинска прелест, особено през топлите летни дни, когато дърветата са се раззеленили и птиците са започнали да пеят. Природата по Царичина е толкова разнообразна и добре запазена, че държавата е обособила по-голямата част от площта на рътлината в едноименния биосферен резерват, без да забравя в същото време и туристите, оставяйки им няколко гъсто маркирани пътеки и голямата и добре поддържана хижа Вежен. Известна трудност по трасето на прехода по рида Царичина създава единствено слизането от вр. Вежен до споменатата туристическа база заради стръмните северни склонове на възвишението, като и тук обаче има няколко начина за тяхното преодоляване. Най-бързият и пряк вариант за спускане до хребета е именно по северния ръб на Вежен, като теренът там е обезопасен с метално въже, а най-удобният е от западната му страна, заета от пасището Късаджика /Касаджика/. Третият начин за достигане до по-равната част на Царичина по североизточните склонове на върха е най-дълъг и бавен, но за сметка на това по-големите усилия по него се възнаграждават с прекрасни гледки. При този последен вариант за спускане към по-проходимата част от рида може да се ползва широкото и останало още от времената на Античността вървище с имената Каменният пътКлисурският път и Тетевенската пътека, но предвид стръмните и опасни склонове на вр. Вежен към него, достигането до трасето му не е толкова лесно.

           Ако за слизане от планината към по-удобната за вървене средна част на рида Царичина и с. Рибарица се избере последният трети вариант, тогава с цел да се избегнат стръмните склонове на вр. Вежен и да се достигне до началото на Каменният път, се поема от височината първоначално на изток. В тази посока се следват главното било на Балкана и поставената по него туристическа маркировка на пътеката Ком-Емине /КЕ/, като се следи и за един ясно изразен ориентир - разположената в близост до връх Каменица /2080 м./ плитка седловина Каменната порта, която се пресича именно от интересуващият ни Каменен път. Веднага след вр. Вежен вървището КЕ преминава покрай повален на земята метален кръст и заобикаля от север ниско скалисто връхче, като още от това място има вариант за стръмно слизане на север към маркираната на няколко места с бетонни колчета антична пътека. До нейното трасе обаче е най-добре да се доберем по по-нормален начин, затова от тук се продължава пак на изток към Каменната порта, до която се достига двадесетина минути след началото на прехода. Още с първото стъпване на седловината пък се разбира веднага защо тук всичко е каменно. На това място покрай главното било на планината се издига дълъг скален венец, който при Портата е изсечен нарочно, за да мине през него Каменният път. В миналото това вървище започвало на юг от град Клисура и водело на север от главното било на Балкана към имотите на някои от по-богатите тамошни жители, а те към края на турското робство притежавали всички околни местности чак до рида Царичина. След Освобождението пътеката била използвана и за извличането на дървен материал от рибаришките гори, затова през 1926 г. занемареното й до този момент трасе било подновено и покрито от трудоваци с калдъръмПри Каменната порта пътеката КЕ и централния гребен на Балкана се изоставят и започва същинското слизането към с. Рибарица, като от седловината се продължава по Каменният път на северозапад. В наши дни, подреденият през планината калдъръм е отдавна разместен, но останките от пътеката са все още доста добре запазени и се виждат на голямо разстояние напред, а трасето й се снижава плавно и по диагонал през оголените склонове на Вежен, пресичайки няколко силно лавиноопасни през зимата улея.

            За отбелязване в този участък от маршрута са преди всичко умопомрачителните гледки, които се откриват от пътя още от самото му начало при Каменната порта - предимно далеч надолу и на север към огромната и много дълбока долина на р. Стара Рибарица и околните й хребети, както и към споменатите лавинарници, през които текат началните притоци на реките Болованджика /умалително от думата балван - голям заоблен камък/ и Царичинска река. Тук трябва да се споменат обаче и трудният за пресичане терен, изпълнен с хвойнови храсти и каменни блокажи, както и мяркащите се на места покрай стръмните улеи ярко оранжеви кръгчета на цветето омайниче, наричано от местните още и царичина. Явно именно неговите цветчета са дали наименованието на близката рътлина, а не някоя летувала на билото му царкиня, както гласи известната и популярна в с. Рибарица местна легенда. Под билото на планината Каменният път подминава първо извор, а после и няколко малки потока, след което достига до изумително красивите улеи, при пресичането на които пътят е специално издигнат и подзидан навсякъде с високи до няколко метра каменни стени. След преминаването през първите два канала, от които събира водите си р. Болованджика, се пресича и едноименното пасище, а по-късно се достига и до третият най-голям и дълъг жлеб, даващ началото на Царичинската река. Тази трета тясна и дълбока долинка се нарича Русалов улей и води началото си от намиращата се над пътеката обширна Русалова поляна. Панорамната част от дългото слизане по склоновете на Вежен приключва около 50 мин. след отделянето на пътя от Каменната порта, когато се достига до особено интересна гора от смърч и мура, включена в най-горната част на биосферния резерват Царичина /70 мин. след началото/. Веднага след навлизането сред дърветата се подминава разклон със спускащата се по северния ръб на върха пътека, като от тук се продължава с плавно снижаване на северозапад, преминава се през местностите Малинажа и Изсъхналата гора, където се приема и вървището откъм Късаджика, и след около 15 мин. се слиза до билото на рида Царичина при разположената на него едноименна поляна /85 мин. общо/. Точно на това място е построена и х. Вежен, от която се открива истинска алпийска панорама на юг към отвесните склонове на върха със същото име. Денивелацията от началото на маршрута до Каменната порта е 200 м., а от нея до хижата - 400 м.

          От х. Вежен към с. Рибарица се продължава на север по билото на рида Царичина, като за около десетина минути се върви по нов черен път. По него се заобикаля от изток и север заобленото теме на връх Черна могила /1636 м./ и от другата му страна се преминава последователно покрай два разклона в местността Христов краварник /95 мин./. При тях от билото на Царичина към селището се отделят съвременният черен друм и пряка туристическа пътека, които през гъсти гори се спускат много стръмно на северозапад към долината на р. Заводна. Далеч по-интересно от тях обаче е слизането към с. Рибарица по следващото билото на рида старо вървище, затова от разклоните се продължава по трасето му на север. При този вариант на слизане към селището, освен че се върви по антична пътека, се следва и поддържаната доскоро бяло-жълта маркировка по трасето й, допълнена с метални стълбове. За съжаление, днес маршрутът по билото на Царичина се води “затворен”, което не означава че е забранен, а само че не е поддържан. Ако се продължи по този “затворен” маршрут от белязания с маркировъчен кол втори разклон със страничното туристическо вървище на север, тогава Каменният път излиза първо на дългата Горна Дудкова поляна, в началото на която е поставена информационна табела, а след нови 10 мин. плавно слизане през голи пасища достига и до Долна Дудкова поляна, белязана с побит на нея за ориентация още един метален жалон /105 мин./. В северния край на местността обаче пътеката се раздвоява, като тук трябва да се внимава особено силно, защото десният й край се насочва на североизток към долината на р. Стара Рибарица. От това място към с. Рибарица се продължава по лявата пътека, която по билото на рида заобикаля безименния връх Кота 1526 от запад. Приблизително тук се навлиза и в същинската част на биосферния резерват Царичина, покрита с вековни дървета и изпълнена с редки видове животни. След връхчето главният гребен на хребета се заема от гори, стеснява се до едва няколко метра и се спуска много стръмно надолу, като в този участък вървището е добре маркирано. Така 30 мин. след напускане на първите пасища се слиза до трета поредна равна и гола местност, носеща наименованието Кокалска поляна /135 мин./. Някога при нея край пътеката също бил поставен маркировъчен кол, от който до днес е останала само каменната му пирамида. От тук напред се продължава водоравно през местността Шалско било /Шалска рътлина/, като скоро се излиза на четвърта поляна с гледки на север към връх Голяма Шаля /шаля - затревено било//1339 м./. Височината е гола, вижда се отдалеч и стърчи над околния терен, затова на темето й е изградена голяма метална вишка. На север от това място се влиза в къса горичка и след около 10 мин. се излиза от нея на Лилова поляна, където се достига до създадената съвсем наскоро Екопътека Царичина/ 145 мин./.

            За продължението на маршрута от това място към с. Рибарица трябва да се знаят две важни неща. Първо, новата екопътека се изкачва до тук откъм долината на Заводна, завива на север към темето на Голяма Шаля и отново се спуска към същата река, описвайки кръг в местността. Поради тази причина, от Лилова поляна към с. Рибарица може да се продължи и по двата края на това вървище. Второ, старият Каменен път продължава по билото на рида на север, но в тази посока трасето му е отдавна изоставено, силно обрасло и немаркирано. Предвид всичко това, от Лилова поляна към крайната цел на прехода е най-добре да се продължи със слизане по екопътеката, и то по нейният ляв край, подсичащ Голямата Шаля водоравно от юг. По тази по-равна част от пътеката се напуска билото на Царичина, преминава се покрай пресъхваща през лятото чешма и върхът се траверсира за около 15 мин., като се достига до папратлива поляна от западната му страна /160 мин./. Тук вървището откъм Лилова поляна се засича с това откъм темето на Голяма Шаля, като двете се спускат заедно по страничния рид Слончето /съкратено и умалително от думата заслон/ към долината на Заводна. Надолу в посока на реката опороеното трасе на обединената екопътека се насочва първо на юг, преминава през панорамно място в близост до скалите Мерудиеви зъби и след 10 мин. извежда до огромен дъб в началото на равна поляна /170 мин./. Върху исполина пък се вижда още една по-малка дървена наблюдателница, насочена на юг към потока Левкокалски дол, горната част на рида Царичина и вр. Вежен. След тази поляната се завива на запад, преминава се покрай кът за отдих с маси, пейки и информационни табели и 20 мин. по-надолу се достига до водослива на Левкокалския дол със Заводна в местността Нефтохима /Долен батал, Мали батал/ /190 мин./. В края на пътеката се преминава през още една голяма поляна, на която под няколко бора са изградени беседка и каменна чешма. След тях Заводна се пресича по бетонен мост и от западната страна на реката се излиза до асфалтовото шосе, водещо от с. Рибарица към х. Вежен. От тук към селището се поема по широкия път с плавно спускане на север, подминава се след около половин час белязаното с няколко големи информационни табели начало на Национален парк Централен Балкан и през рибаришката махала Заводна се слиза 40 мин. по-късно до водослива на едноименния поток с пресичащата селището река Бели Вит /260 мин./. Денивелацията от х. Вежен до тук е 600 м.

 

01

Връх Вежен

 

02

Поваленият метален кръст източно от вр. Вежен

 

03

От главното било на север към Каменният път

 

19

От седловина Каменната порта назад към вр. Вежен

 

27

Каменната порта и началото на Каменният път от северната страна на главното било

 

04

Едно от бетонните колчета в началото на Каменният път 

 

05

Запазена част от калдъръма по Каменният път

 

06

Каменният път на северозапад към рида Царичина

 

07

Ридът Царичина и долината на река Стара Рибарица източно от него

 

08

Маркировката при разклона зимен-летен път под вр. Вежен

 

92

Вляво е лятната пътека по Каменният път, а вдясно е зимната по северния ръб на Вежен 

 

10

Сухата гора в местността Малинажа 

 

11

Разклонът в същата местност

 

12

Хижа Вежен 

 

13

Седловина Царичина, хижа Вежен и връх Вежен 

 

14

Първият разклон северно от вр. Черна могила 

 

15

Вторият разклон в началото на Горна Дудкова поляна  

 

16

По билото на рида Царичина към Долна Дудкова поляна

 

17

След Долна Дудкова поляна билото на рида Царичина се стеснява до няколко метра

 

18

Кокалска поляна на Шалското било

 

19

От пътеката на север към вр. Голяма Шаля с наблюдателницата върху него

 

20

От рида Слончето назад към Лявкокалски дол, Царичина и вр. Вежен 

 

21

Папратливата поляна, на която се събират двата края на екопътека Царичина 

 

22

Информационна табела по екопътеката 

 

23

Кът за отдих край Екопътека Царичина

 

24

Началото на Екопътека Царичина в местността Нефтохима /Долен батал, Мали батал/

 

01

Разклонът с асфалтовия път в местността Нефтохима

 

125

Краят на маршрута при водослива на реките Заводна и Бели Вит в с. Рибарица

 

2014-02-12 103412

Профил на маршрута

 

Прочетена 4281 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм