51.3. с. Рибарица-р. Заводна-х. Вежен-местност Късаджика-вр. Вежен

Оценете
(3 гласа)

51.3. с. Рибарица-р. Заводна-х. Вежен-местност Късаджика-вр. Вежен - качване

Денивелация - 1600 м., време на движение - 6.00-6.30 часа, разстояние - 10.1 км.

Маркировка: от с. Рибарица до х. Вежен - бяло-синьо-бяло, от х. Вежен до чешмата на р. Заводна - бяло-жълто-бяло, от чешмата на р. Заводна до вр. Вежен - бяло-червено-бяло и ЗКМ 

 

2014-02-12 102602

 Изтегли: GPS-трак 

       

        Най-популярните маршрути от село Рибарица към Стара планина са тези, които водят към местните хижи Бенковски и Вежен. Освен, че са най-често използвани от туристите, главните трасета на двата прехода си приличат много и помежду си - първото към х. Бенковски следва първоначално долината на река Костина, след което се качва на разположения на изток от нея дълъг рид Братаница, докато другото към х. Вежен извива в началото си покрай коритото на река Заводна, а по-късно се издига по отделящия се от връх Вежен /2198 м./ на север рид Царичина. Разликата между двата маршрута е само тази, че вторият е с доста по-голяма денивелация, която изисква много повече време за преодоляването й. Въпреки че от селището към х. Вежен и едноименният връх водят няколко пътеки, най-познато, обичано и достъпно за подход към тях е именно шосето покрай Заводна, започващо от водослива на потока с пресичащата с. Рибарица река Бели Вит. Разклонът на това място пък е добре белязан с двойна туристическа маркировка - бяло-синьо и бяло-зелено, тъй като оттук може да се достигне и до х. Бенковски. От водосливът към крайната цел на машрута се поема на юг по извиващото покрай коритото на Заводна асфалтово шосе, което веднага навлиза в Балкана и в издълбания от реката тесен пролом, разделящ един от друг хребетите Братаница и Царичина. В началото си пътят пресича едноименната рибаришка махала Заводна, от която се откриват първите планински гледки към високия връх Големи Братанишки уши /1767 м./, преминава покрай последните къщи на населеното място и след около 50 мин. извежда до малка поляна, разположена до устието на спускащия се от запад Долен Рибаришки дол. Тук е белязано с няколко големи имформационни табели начало на Национален парк Централен Балкан, при което се разделя и туристическата маркировка. Тази с бяло-зелените цветове завива на дясно, качва се на склоновете на рида Братаница и по черен друм се отправя на югозапад към х. Бенковски. От поляната с табелите към х. Вежен и върхът със същото име се продължава отново на юг по белязания с бяло-синя лентова маркировка асфалтов път, като се следва долината на р. Заводна и се подминават стърчащите вляво скали Меродиеви зъби и оставащата вдясно гориста местност със странното название Гъзарите. Така след още около 20-30 мин. плавно изкачване се излиза до втора поляна, намираща се при тройния водослив на р. Заводна с идващият от изток поток Кокалски дол и с достигащият до това място от запад Елачов дол /80 мин. след началото/.

          Във всички пътеводители местността тук е отбелязана като Нефтохима, макар да е ясно, че това е нов топоним и че в миналото околността е носела съвсем друго наименование. Част от местните жители твърдят, че поляната е Мали батал /батал - изоставен, запустял/ и свързват името й с характера на близката река. Наред с извиращият почти от главното било на планината начален приток, Заводна събира водите си от още три по-къси потока - Муров дол, Соватски дол и Христова долчина, а изворната й област обхваща целия централен гребен на Балкана между върховете Вежен и Братаница /1992 м./. Реката е дълга около 15 км. и понеже е винаги много пълноводна, при спускането си към Рибарица се разлива на няколко места, наречени Голям и Мали батал. Според езиковедът Николай Ковачев, именно от тези разливи идва и името Заводна - от завод - наводнено място, речен разлив, а не от това, че долината на реката завивала, както смятат други автори. Заради голотата на местността Нефтохима /Мали батал/, в по-близкото минало от горните части на рида Царичина към нея се спускала въжената линия “Чавдар”,  използвана за свличането на дървен материал до коритото на Заводна. Тогава от източната страна на реката била изградена рампа за подреждане на отсечените трупи, а край нея били разположени и бараките на горските работници. Днес от тези съоръжения са останали само основите, като се е запазил единствено бетонният мост над Заводна. От него пък в наши дни започва създадената наскоро екопътека Царичина /маркировка бяло-жълто-бяло/, която по страничния рид Слончето /от слон - съкратено от думата заслон/ се изкачва към билото на основния хребет Царичина. Във връзка с тази нова пътека, днес под няколко борови дървета в началото й е изграден и романтичен кът за отдих с беседка и каменна чешма до нея. Заедно с маркираното царичинско вървище, от поляната води началото си и още една пътека, която по друг страничен рид се насочва много стръмно на югоизток и също води към върха на Царичина. По тези две странични пътеки също може да се върви към х. Вежен, но трасетата им са доста по-стръмни в сравнение с асфалтовия път. Освен това, непосредствено преди да  достигнат до хижата, вървищата се вливат в шосето, така че е по-добре трасетата им да се използват за слизане, а не за изкачване.   

          От разклона при поляната към х. Вежен се поема пак на юг по шосето, което се промушва между страничния хребет Тънката рътлина, отделящ се от Царичина, и разделените от Зеленишкия улей второстепенни рътлини Трифонови грамади и Ханско било, които са част от Братаница. След тях се излиза в местността Батала /Голям батал/, където асфалтът свършва, а по-нагоре по вече черния път се достига за около 25 мин. и до водослива с река Хански дол, над която се навлиза в много тясна и стръмна част от долината на Заводна /105 мин. общо/. За да преодолее голямата височина, тук друмът описва голям S-образен завой, отделяйки се за кратко от пролома на реката и покачвайки се на късия рид Пиронкова бичкия, където също има останки от бараки. В началото на споменатата извивка от почвеното шосе се отделя пряка маркирана пътека, която съкращава част от завоите на шосето. Ако за продължение оттук нагоре се избере туристическото вървище, тогава по него се излиза отново на пътя високо над реката при мост с пейки, след които се подминава т.нар. Велкова чешмица. 5 мин. по-нагоре р. Заводна се пресича последователно по два моста с метални перила в местността Данчова бичкия, в която в по-далечното минало работела стружната за рязане на дърва на Данчо чорбаджи от село Черни Вит /110 мин. общо/. Между двата моста пък от шосето се отделя на юг още една пряка маркирана пътека, по която също може да се достигне до х. Вежен. Мястото се намира вляво от водослива на Заводна с потока Турския дол и е много добре маркирано, а за да не се пропусне важния разклон, до него са поставени за по-голяма прегледност и няколко информационни табели. От началото на маршрута в с. Рибарица до Данчовата бичкия са изкачени около 450 м. височина. От тук към крайната цел на маршрута може да се продължи и по трасето на шосето, което при водослива със Соватски дол се разклонява и чрез множество завои води на изток и запад към хижите Вежен и Бенковски. По-широкият друм обаче доста заобикаля, затова за предпочитане е от разклона да се продължи с изкачване по по-прякото туристическо вървище.   

            Ако за продължение от Данчовата бичкия към х. Вежен се избере туристическата пътека, тогава от тук нагоре следва най-трудната част от маршрута, при която за кратко време трябва да се изкачат около 600 м. денивелация. Тясното вървище се покачва по душевадните западни склонове на страничния рид Тънката рътлина и от самото си начало поема по тях изключително стръмно на югоизток. В тази посока се подминава разклон със странична пътека и скоро се достига до самотна пейка, която някой се е сетил да изгради точно на това място, за да раздели баира на две равни части. С продължаващо непрекъснато стръмно изкачване от пейката нагоре, и около 20 мин. след отделянето от шосето, се излиза и до потокът Скалистия дол, който се пресича по мостче с дървени перила /130 мин./. След него наклонът постепенно намалява, подминава се разклон с още една странична пътека и се достига до Христовата долчина, където покрай втора самотна пейка се завива на изток. От това място колкото по-нагоре се отива, толкова по-равно става вървището, което преминава покрай още две пейки и 30 мин. след дървеното мостче излиза на билото на рида при изворите на Христовата долчина /160 мин./. Тук маркираната туристическа пътека се засича с вървището, което достига до това място откъм Нефтохима, двете пресичат по едно общо трасе Христовата долчина по брод и след него завиват отново на юг. 10 мин. след потока вървището излиза от гората на голата седловина Христов краварник, която се намира вече на билото на Царичина /170 мин./. От поляната към х. Вежен се продължава по гребена на основния рид на юг, като се подминава белязан с колова маркировка разклон, при който в главното вървище се влива и продължението на Екопътека Царичина, което също достига до тук откъм Нефтохима. Пак на това място в южния край на голата седловина се стъпва и на изоставения по-долу черен път, заобикаля се по трасето му водоравно от север и от изток заобленото теме на връх Черна могила /1634 м./ и 10 мин. след Христовия краварник се излиза до обширната поляна Царичина и до самото подножие на гигантския масив на Вежен /180 мин./. Местността е гола и обгледна, а от нея се открива удивителна алпийска панорама нагоре към северните склонове на върха, който гледан оттук има куполовидна форма /може би точно заради нея е наречен и така, от старобългарската дума вежа - шатра/. В най-южния край на поляната пък се вижда и многоетажната сграда на новата х. Вежен, чието предишно наименование е Царичина.

             От х. Вежен към едноименния връх може да се продължи по три пътеки, затова от поляната Царичина към главното било на планината води маркировка в три различни цвята. Първото вървище е лятно, белязано е с бяло-жълта маркировка и изкачва върха по заемащия западния му склон рид Късаджика /Касаджика//българска дума с умалително турско окончание, тук употребена в смисъл на късичкото място/. Втората пътека също е лятна и e маркирана с бяло-сини знаци, а трасето й изкачва върха по източния му склон. Вървището е известно като Каменният пътКлисурският път и Тетевенската пътека, а в древността по него изглежда е бил поставен на места и калдъръм. По-късно трасето на пътеката било позаличено до голяма степен от стихиите, което наложило през 1926 г. трудоваци да го оформят отново, да го разширят и покрият с нова каменна настилка, с цел да свържат разположения на юг град Клисура с имотите му на север от билото на планината, част от които била някога и поляната Царичина. Получилото се тогава трасе на вървището - право, дълбоко вкопано в склона и отчасти покрито с калдъръм - кара и днес мнозина от сегашните ни съвременници да вярват, че то е остатък от стар римски път. През зимата първата и втората пътеки са силно лавиноопасни, затова при сняг върхът се изкачва задължително по северния му склон /маркировка бяло-червено-бяло/. Вървището от тази страна на Вежен обаче е изключително стръмно и преминава през труден за пресичане терен, затова в отделни участъци е обезопасено с метално въже. Макар и най-пряка, третата пътека трябва да се избягва дори и при липсата на сняг, не само заради изброените по-горе причини, но и заради голямата денивелация между хижата и върха, която е около 600 м. А като се има предвид и изкачената малко преди да се достигне до х. Вежен точно такава височина, едва ли би се намерил някой, който да рискува директното изкачване на върха по почти отвесния му северния склон.  

             От х. Вежен към вр. Вежен се продължава в югоизточна посока като се навлиза в гора от смърч и бяла мура, подминава се водохващането на хижата и построената до него чешма и след около 15 мин. се достига до разклон в местността Малинажа /195 мин/. Наименованието на това място е свързано с бушувал в него голям горски пожар, при който част от дърветата паднали и околността се покрила с малинови храсти. Някои от обгорелите дънери обаче останали да стърчат над земята, и понеже били мъртви, се изсушили от летните горещини, затова местността е известна още и като Изсъхналата гора. В Малинажа основната пътека се разтроява на споменатите по-горе три вървища, като от тук към вр. Вежен и главното било на планината се продължава покрай бяло-жълтата маркировка вдясно към рида Късаджика. Напред пътеката става по-равна и пак навлиза в уникалната гора от бяла мура, която е единственото находище от този вид растение в Стара планина и е най-северно разположеният масив от него в целия свят. Пътеката пресича водоравно гората, преминава през няколко потока, даващи началото на р. Муров дол, и 30 мин. след разклона се изкачва над дърветата до началото на пасището Късаджика /225 мин./. Мястото на излизане и влизане на пътеката в гората е добре маркирано с дървен кол, който се вижда отдалеч и служи като сигурен ориентир. Местността Късаджика е гола, много обгледна и изцяло покрита с високи треви, а освен това, и противно на наименованието си, не е никак къса и обхваща целия западен склон на Вежен, като се започне от темето на върха и се достигне чак до коритото на извиващата вече много ниско надолу под него р. Заводна. От дървения кол в началото на пасището следва плавно изкачване в югоизточна посока до известният лавинен улей, по който пада най-голямата и дълга лавина в България. Пътеката пресича коритото му, през което при по-влажно време текат водите на поток, става след него малко по-равна и със съвсем лек наклон нагоре пресича по диагонал оголените западни склонове на Вежен. В края на изкачването се подминава извор и 45 мин. след излизането на пътеката от гората се достига до голямата каменна Мишова чешма /Чешма Заводна/, построена над един от главните извори на р. Заводна /270 мин./. Мястото се намира едва на няколко десетки метра от централното било на планината и от коловете на пътеката Ком-Емине /КЕ/, които се виждат от тук, затова от чешмата се продължава на югоизток към тях. След достигането до гребена на Балкана и туристическата пътека КЕ се завива по трасето й на изток и до темето на Вежен се върви още около 20 мин. /290 мин./. Билото на планината в околностите на върха представлява равно и широко плато с три леко издигнати в средата му височинки, най-източната от които е приета за главна. Вежен е първенец на Златишко-Тетевенския дял на Балкана и е на осмо място по височина в цялата планина, а денивелацията между него и едноименната хижа е 600 м.

 

 

125

Началото на маршрута при водослива на Заводна с Бели Вит

 

 122

 Разклонът към рида Братаница и х. Бенковски в началото на Национален парк Централен Балкан

 

01

                                  Разклонът към екопътека Царичина в местността Мали батал

 

 02

 Пряката пътека при изкачването над местността Голям батал

 

03

Велковата чешмица

 

04

Началото на пряката пътека в местността Данчова бичкия

 

05

Мостчето с дървените перила преди пътеката да достигне до Христова долчина 

 

06

Седловина Христов краварник

 

07

Разклонът с черния път над Христов краварник

 

P6160032

Седловина Царичина, хижа Вежен и вр. Вежен

 

P6160037

Хижа Вежен

 

P6160157

Разклонът в местността Малинарника

 

P6160060

Дървеният маркировъчен кол в местността Късаджика при излизането над гората

 

P6160084

Пътеката през местността Късаджика към главното било и изворите на река Заводна

 

P6160089

Чешма Заводна 

 

P6160098

Разклонът на главното било

 

P6160102

Връх Вежен

 

2014-02-12 102635

Профил на маршрута

Прочетена 7191 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм