50.2. Вила Кордела /х. Човканя/-седловина Превлаката-р. Костина-рид Гугла-седловина Попови гробове

Оценете
(0 гласа)

50.2. Вила Кордела /х. Човканя/-седловина Превлаката-р. Костина-рид Гугла-седловина Попови гробове - слизане

Денивелация - 950 м., време на движение - 4.00-4.30 часа, разстояние - 17.2 км.

Маркировка: от седловина Попови гробове до разклона за х. Бенковски - бяло-червено-бяло и ЗКМ, от разклона за х. Бенковски до седловина Дебели дял - бяло-зелено-бяло и ЗКМ, по река Костина - бяло-зелено-бяло, по пътека „По стъпките на Бенковски” - бяло-жълто-бяло, а в другите участъци - немаркиран.

 

2020 12 04 145457

  Изтегли: GPS-трак

              

             В предишния маршрут 50.1. бе описано изкачване от вила Кордела /бивша хижа Човканя/ до разположената на главното било на Стара планина кръстопътна седловина Попови гробове /Антонски превал, Антонска превлака/. Слизането от тази местност наобратно към туристическата база може да стане по няколко начина - на север в посока на град Тетевен по т.нар. Лъдженска пътека /проход Климаш/, на северозапад през резерват Боатин по едно от страничните разклонения на същото вървище или пък на запад първо по главното било на планината, а след това по отклоняващият се от нея директно към вилата второстепенен Момин рид. Ако се разполага с малко повече време обаче, би могло да се направи чудесен кръг през по-близката околност, като се следва първоначално другото странично разклонение на прохода Климаш, насочващо се на североизток към хижа Бенковски, долината на река Костина и село Рибарица. Ако за слизане от Попови гробове към вила Кордела се избере последният вариант, тогава от седловината се поема първоначално на изток, като в тази посока се следват главното било на планината и поставената по него туристическа маркировка на пътеката Ком-Емине. За около 10 мин. вървището заобикаля водоравно и от юг ниска заоблена могила, след което се изкачва до безименния връх Кота 1906В древността на темето на възвишението се издигала малка трапецовидна крепост с размери 80/90 м., от която до днес са останали само очертанията на стените й по терена и от която в миналото бил наблюдаван преминаващият в близост античен проходен път. Тук трябва да се отвори малка скоба и да се отбележат две много интересни характеристики на местността около върха, изключително важни за по-нататъшното успешно приключване на маршрута.

           Първата от тези своеобразни особености на терена край Кота 1906 е, че при височината от главното било на планината се отделя на север голият и много удобен за вървене рид Коджаюрт /коджа - голям и юрт - изоставено място/, по билото на който извива широка и равна пътека. Това заблуждава много туристи да поемат от Попови гробове към х. Бенковски точно по нея, въпреки очевидната липса на маркировка по трасето й. Наистина, по страничното вървище също може да се достигне до хижата, но това е доста трудно, предвид фактът, че първо трябва да слезе до дъното на дълбоката стотици метри и обрасла с гъсти хвойнови храсти долина на река Булувански дол, а след това и да се излезе от другата й страна. Поради тази причина, още в древността строителите на страничното раклонение на прохода Климаш го насочили от Попови гробове не по уж удобния и равен Коджаюрт на север, а по стръмното главно било на Балкана на изток. Втората много важна характеристика на местността край Кота 1906 е тази, че пак при височината от гребена на планината се отделя рибаришкото разклонение на прохода Климаш и се насочва на североизток към х. Бенковски. При хубаво време и липса сняг от върха в тази посока може да се види дори и един идеално запазен участък от стария римски път, дълъг около 200 м. Въпреки че древният друм наистина завива натам, и въпреки че покрай него е поставена туристическа колова маркировка, през зимата и той трябва да се избягва, тъй като пресича няколко изключително стръмни улея с течащите през тях начални притоци на споменатия Булувански дол и поради това трасето му е силно лавиноопасно. Когато има сняг, от седловина Попови гробове към х. Бенковски трябва да се върви задължително по билото на планината на изток до връх Булуваня /2043/ и оттам да се предприеме слизане на север по широкия рид Дебели дял.

          При липса на сняг от разклона при вр. Кота 1906 се продължава по съвременната лятна туристическа пътека /следваща изгубеното под тревите древно трасе на стария проход Климаш/, която траверсира стръмните склонове на вр. Булуваня през пасището със същото наименование Булуваня и постепенно се спуска североизток към виждащата се отдалеч гола седловина Дебели дял. Под върха се пресичат отделящият се на север рид Булуванско било и споменатите лавинни улеи, преминава се между оставащата вляво стръмна част от долината на Булуванското дере и разположеният вдясно от нея рид Дебели дял и след около 45 мин. се достига до обширната едноименна седловина /55 мин. след началото/. Денивелацията от централното било при вр. Кота 1906 до последната местност е 350 м. Малко преди да се достигне до Дебели дял обаче, се преминава покрай скромна паметна плоча, бележеща лобното място на един от участниците в четата на известния български войвода Панайот Хитов. Загиналият в близост до пътеката е великотърновецът Иван Тодоров /Иван Капетан/ - първият български професионален актьор, с когото знаменосецът на четата Васил Левски бил заедно в легията на Раковски. При похода из Балкана Иван Капетан паднал в ледените води на р. Черни Вит, разболял се тежко и не можел да върви, а членовете на преследваната от множество турски потери чета трябвало да го носят на ръце. Тогава, за да не бави другарите си, комитата-актьор сам ги помолил да го убият. Те теглили чоп и четникът Кольо Турчина отрязъл главата на Иван Капетан, а най-близкият съратник и приятел на убития - Васил Левски, я опял, измил я на един поток и лично я заровил под вр. Булуваня. Заради подвигът на Капетан, години по-късно Христо Ботев ще нарече този четник Иван Мъченик. От Дебели дял маркираната пътека продължава към х. Бенковски със стръмно слизане на североизток към близката Равна река, виждащите се около нея в същата посока овчарници, масивната, но изоставена страда на т.нар. “Дом на овчаря” и стърчащият зад тях рид Братанишко било. В същото време, от седловината се отделя и широк черен път, който води в обратната северозападна посока към с. Рибарица. От това кръстопътно място към края на маршрута може да се продължи и по двете вървища, но за слизане към селището има още един, много по-пряк, интересен и непознат за повечето туристи начин - по продължението на Булуванското било, завиващо при близкия връх Гугла /1608 м./ на север.  

            При седловина Дебели дял маркираната туристическа пътека се изоставя и по почвеното шосе се продължава на север към разположения натам нисък и гол безименен връх Кота 1603. Темето на възвишението се заобикаля от изток, преминава се покрай останки от масивни овчарници и, като се навлиза в букова гора, се достига след около 25 мин. до седловина Гугла, разположената под едноименния, изключително красив и извит точно като островърхата качулка на горна дреха вр. Гугла /80 мин. общо/. Местността тук е гола и панорамна, като в средата й остава голяма бетонна чешма, а в южния и северния й краища се виждат още останки от овчарници. От това място на север продължава Булуванското било /някои наричат долната му част рид Гугла/, което в тази посока е тясно, късо и много стръмно, а острата му гърбица служи като вододел между Булуванския дол и Равна река. Слизането по билото на този хребет е много бързо, лесно и приятно, но е трудно да се достигне до него, защото първо трябва да се заобикалят североизточните и северните склонове на вр. Гугла, които са скалисти, почти отвесни и много опасни. При подсичането им пътеката ту се спуска, ту се изкачва, като бавно, мъчително и с преодоляването на множество препятствия най-после излиза от северната страна на височината. Тук се достига до равна и гола поляна с чудесна панорама във всички посоки и най-вече на запад към гористата долина на Дълбокото дере /Длъбоки дол/, иззад която наднича с голите си склонове най-високият връх по билото на планината в този участък  - Тетевенска Баба /2020 м./. Под поляната следва по-леката част от спускането, при която се следва билото на рида по права линия на север. По гребена на хребета се върви много стръмно надолу през гъста букова гора и без гледки, като, заради изолацията на мястото, тук пътеката е слабо използвана и на места се губи. Билото на рътлината обаче е съвсем ясно очертано и служи като сигурен ориентир, а при неговия завършек в близост до коритото на Дълбокото дере се достига до заобиколния черен път, изоставен малко по-горе при Дебели дял. Разстоянието от седловина Гугла до края на Булуванското било се изминава за около 120 мин., като денивелацията е 550 м. /200 мин./. Наред със забележителните скали и пропастта от северната страна на вр. Гугла, малко след края на рида се достига и до друго уникално място по маршрута: важно съсредоточие, в което се събират главните начални притоци на р. Костина и разделящите ги хребети, а в черния друм се вливат пътеките откъм вр. Гугла и х. Бенковски.

          Точно в края на Булуванското било първо се събират въпросните пътеки, вливащи се в черния друм до остър завой, при който почвеното шосе приминава над р. Равна по бетонен мост без перила. Спускащото се откъм гр. Гугла вървище излиза от южната страна на съоръжението, сокато другото от х. Бенковски достига до източната му страна. От бетонния мост към края на прехода се продължава по черния път на северозапад, като се следва вече и туристическа маркировка - бяло-зелено-бяло. Напред почвеното шосе описва нов остър завой, като чрез една дълга серпентина преодолява голяма височина, а от това място може да се види ниско долу продължението на трасето му. Заобикалянето на стръмния участък по друма обаче може да се съкрати по пряка и добре маркирана пътека, която се спуска през гората по права линия от острия завой до виждащата се между дърветата долна част на пътя. В края на спускането се достига и до споменатия водослив на Дълбокото дере и Равна, които образуват р. Костина. Тук Булуванското било свършва, като разстоянието от мястото, при което пътеките излизат на черния път, до Костина се изминава за 10 мин. /210 мин./. На пръв поглед произходът на наименованието на новообразувалата се на това място река не би трябвало да буди никакво съмнение - ясно е, че идва от думата кост. Някои езиковеди обаче са на мнение, че коренът на топонима може да е от птицата кос, а други пък, че е от дървото кестен. Според ономастът Николай Ковачев, може да се приеме последното предположение, тъй като най-дългият начален приток на реката извира от разположената под вр. Тетевенска Баба местност Кестен. Костина е с огромен водосборен басейн, обхващащ цялото било на планината от споменатата Баба на запад до връх Братаница /1992 м./ на изток. От първата височина води началото си Дълбокото дере, което се събира под Коджаюрт с Булувански дол и двата потока образуват заедно т.нар. Дясна река. От второто възвишение пък изтича Равната река, която преминава в близост до х. Бенковски, промушва се между Булуванското и Братанишкото била и като приема няколко десни притока, достига до черния път под името Лявата река. Странните наименования на притоците на Костина идват от страната, на която те стоят, като се дойде до водослива им откъм с. Рибарица. Днес на това място пътят е препречен със заключена метална бариера, до която са поставени няколко информационни туристически табели и маса с пейки.

          След началото на Костина пътят подминава спускащия се от ляво поток Плочливия дол, пресича реката по мост с метални перила и продължава на северозапад покрай коритото й, плътно следвайки всичките му извивки. Така след 10 мин. се преминава покрай оставащата вляво Лилова чешма, след която вървището постепенно завива на север и подминава, заобикаля или подсича множество интересни реки, ридове и местности /220 мин./. Първо се траверсира през подножието й разположената вдясно гориста местност Кичера и по мост се преминава над Златановия улей, идващ откъм оставащата високо горе над пътя местност Комитски валог. След тях се подминават последователно намиращите се вляво Стълбишко било, Ракитски дол и Ракитско било, а накрая се достига и до долинното разширение Осенака, при което в Костина се влива левия й приток Габров дол /240 мин./. Местността тук представлява продълговата и равна поляна с останки от овчарници, сред тревите на която е поставена табела с информация за началото на Национален парк Централен балкан. От това място на изток покрай табелата и нагоре към гребена на Братанишкото било се отделя широка пътека, по която също може да се достигне до х. Бенковски. От Осенака се продължава пак на север по черния път, подминават се спускащите се от ляво ридове Габров рът и Мали Габров рът, както и разделящият ги поток Кривата долчина, и след още около 10 мин. се достига до водослива на Костина и Свинска река /250 мин./. Денивелацията от края на Булуванското било до тук е 250 м. Наименованието на Свинската река идва от това, че в миналото тук стопаните от с. Рибарица отглеждали прасета, като ги угоявали със събрани в близките гори жълъди. Течението на реката пък, заедно с това на протичащия на запад от коритото й Климашки дол /Климашин дол/, са определени от географите за естествена граница между Стара планина и Предбалкана с делът му Лествица /на старобългарски - стълба/

           При водослива на Костина и Свинска река от основния черен път се отделя в западна посока друго подобно почвено шосе, равностойно по ширина и честота на използване. От разклона към вила Кордела се продължава по черния път на запад, като се навлиза в букова гора и с лек наклон нагоре се върви срещу течението на Свинската река. Целта на това изкачване е да се прехвърли стоящият пред погледа и отделящ се от вр. Тетевенска Баба на север дълъг рид Стражата, който служи за вододел на реките Черни и Бели Вит и зад билото на който се намира крайната цел на маршрута. В тази част от прехода долината на Свинската река е заградена от разположеното вляво Ракитско било и оставащия вдясно дълъг рид Белия зъб, по който се редят най-високите върхове на Лествица - Къдря, Малък Климаш и Голям Климаш. Между оставащите много близо едно до друго подножия на хребетите първоначално се върви на запад около 25 мин. до излизане на обширна поляна, на която е разположен големият ловен заслон Осморката /195 мин./. Понастоящем дървената му барака е в много добро състояние, като и нея има оборудвана стая за спане, барбекю и чешма. Мястото тук е много важно, защото при най-западния край на поляната в черния друм се влива откъм вила Кордела маркирана туристическа пътека с наименованието „По стъпките на Бенковски”. Това вървище започва на запад от Етрополска планина и води на изток към с. Рибарица и лобното място на войводата до р. Костина. При достигане до поляната завиващите на юг почвено шосе и Свинска река се изоставят. От Осморката се продължава по маркираната пътека на запад, като покрай долината на Превлашки дол се върви към най-ниското място в тази част от билото на рида Стражата. В някои издания тази седловина е наречена Превлаката, в други Превалката, а в трети Климашки превал. Истината обаче е, че тя носи името Свинска превлака. Изкачването от ловен заслон Осморката до билото на рида и въпросната седловина отнема около 40 мин., като денивелацията е 250 м. /235 мин./. В посока на превлаката пътеката е много широка, а маркировката по нея е нова и гъста. Около седловината обаче се пресичат няколко малки поляни, по които, за да не стане объркване, трябва да се спазва общата посока на движение на запад.

         Свинската превлака е превал или най-високо място между р. Костина и вила Кордела, като в същото време местността е и гранична между землищата на селата Рибарица и Дивчовото, както и между Стара планина и Предбалкана. Точно от тук преминава и основното трасе на стария проход Климаш /на тракийски език името му означава стълба/, което от това място навлиза на север в планината Лествица и се изкачва до билото на рида Белия зъб при разположената на него край вр. Голям Климаш т.нар. Климашка превлака. С древния проход е свързано и наименованието на рида Стражата, идващо от поставената към края на турското робство по билото на хребета охрана на пътя. Пак със стария друм била свързана и една издигната наблизо антична крепост, която се намирала на съседния на Голям Климаш стръмен, конусовиден и много панорамен вр. Къдря. Според някои историци, в древността на това най-високо възвишение в планината Лествица край стария път било устроено и тракийско светилище. В миналото твърдината на Къдря заемала доста голяма площ - 240 на 280 м., а тракийското светилище било разположено в центъра й, като по някои от близките скали все още се виждат странни изсичания. Свинската превлака се намира приблизително по средата на разстоянието между ловния заслон Осморката и вила Кордела, така че от тук до края на маршрута остава съвсем малко разстояние. От седловина се продължава със слизане от западната страна на рида Стражата, като се върви покрай започващия от местността Климашки дол /Климашин дол/ и се навлиза във вековните букови гори на биосферния резерват Боатин. Спускането между дърветата отнема около около 40 мин., като при това се преодоляват 150 м. височина /275 мин./. Маршрутът завършва при водослива на Климашин дол с Боатинската река, като при достигането си до това място пътеката преминава последователно по дървени мостове над двата потока и се излиза на шосето, водещо от с. Дивчовото до вила Кордела. При разклона се завива по асфалта на юг, като до туристическата база се върви още около 5 мин. /280 мин./.   

 41

Седловина Попови гробове и пътеките, които се отделят от нея

 

41

От главното било на североизток към х. Бенковски

 

42

От лятната пътека назад към разклона на главното било

 

43

На запад към рида Коджаюрт

 

48

Към седловина Дебели дял

 

53

Разклонът на седловина Дебели дял 

 

54

От седловина Дебели дял на юг към рида Дебели дял и вр. Булуваня

 

56

Седловина Гугла

 

57

От пътеката към вр. Гугла

 

59

 Седловина Гугла от север на юг

 

65

Отвесните места под пътеката при заобикалянето на вр. Гугла

 

66

Отвесните скали между пътеката и вр. Гугла

 

69

Назад към вр. Гугла

 

70

Панорама от рида Гугла на запад към Дълбокото дере

 

74

Пътеката по рида Гугла излиза на черния път при бетонeн мост без перила

 

12

На същото място в черния път се влива и маркираната пътека от х. Бенковски към с. Рибарица

 

10

Началото на парк Централен Балкан при водослива на реките Равна и Дълбокото дере

 

79

Лилова чешма

 

08

Продълговатата поляна Осенака с отклонение към Братанишкото било

 

83

Разклонът при водослива на река Костина и Свинска река

 

07

Разклонът от другата му страна

 

89

Поляната с ловния заслон Осморката

 

94

Пътеката "По стъпките на Бенковски" влиза в резерват Боатин

 

95

Седловина Свинска превлака разделяща Стара планина от Предбалкана

 

98

През вековните букови гори на резерват Боатин

 

99

Двата дървени моста при водослива на реките Черни Вит и Климашки дол

 

100

Разклонът при водослива

 

2013-08-14 121554

Профил на маршрута

Прочетена 2581 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм