53.3. с. Чифлик-рид Томин дял-заслон Дачо Дачев-седловина Ветровити преслап-х. Козя стена

Оценете
(0 гласа)

53.3. с. Чифлик-рид Томин дял, заслон Дачо Дачев-седловина Ветровити преслап-х. Козя стена - качване

Денивелация - 850 м., времe на движение - 2.00-2.30 часа, разстояние - 6.3 км.

Маркировка: от с. Чифлик до седловина Ветровити преслап бяло-жълто-бяло, от седловина Ветровити преслап до х. Козя стена - бяло-червено-бяло

 

2014-02-12 141403

 Изтегли: GPS-трак  

   

Село Чифлик /Чифлик махлеси/

              Чифлик е дълго и тясно село, намиращо в северното подножие на Стара планина на около 15 км. от общинския център град Троян. Населеното място е застроено на 750 м. н.в. и се състои от множество разпръснати в най-югозападния ъгъл на Троянския край махали и колиби, проточили се на десетина километра разстояние от двете страни покрай течението на река Бели Осъм. Землището на селището е заобиколено от всичките си страни с живописните хълмове и височини, като в близост до него се намират планинските резервати Козя стена, Кашка и Васильов. Климатът в района на Чифлик е умереноконтинентален с мека зима и прохладно лято, като това е и главният фактор част от малобройните местни жители да са столетници. Най-голямото природно богатство на селото обаче е бликащият в близост на запад от него минерален извор с постоянен дебит и висока температура, открит през 1972 г. в местността Стругът. В недалечното минало като населено място за почивка и отмора в тази част на Троянския балкан било известно съседното село Бели Осъм, но заради минералният извор, през последните години в Чифлик се е оформила голяма курортна зона, в която са построени десетки нови вили, хотели, ресторанти, почивни станции и басейни. Всъщност доскоро Чифлик била само една от десетките махали на Бели Осъм, докато през 1920 г. някой не решил да раздели това селище на две отделни части. Така сегашното курортно село се сдобило със самостоятелност, но географски и исторически си останало завинаги свързано с Бели Осъм. Дори и днес двете населени места са почти слети, като до табелата за край иа едното стои табела за начало на другото. По данни от 1956 г. в отделните квартали на Чифлик живеели общо 938 души, но според последното преброяване на населението от 2011 г., в селото пребивават за постоянно едва 318 жители, всички православни християни.

               Според акад. Константин Иречек, преди идването на римляните по нашите земи долината на р. Осъм била обитавана от тракийското племе кробизи, което било част от по-голямата група на гетите. По време на Античността през сегашното землище на Чифлик преминавали множество проходни пътища, затова се предполага, че в този период в района вероятно е съществувало и древно поселение на племето кробизи. Това се потвърждава от останалите досега в долината на р. Бели Осъм в близост до съвременното село 5-6 големи тракийски могили /в древността същите били известни като тумули/ в местностите Стругът край сегашния минерален извор и в Четирте могили, разположена в долината на река Козещица. Освен тях, край селището са открити още и останки от древна керамика, както и от разработени, но отдавна изоставени стари рудници. Наред с околните планини, друга по-интересна природна забележителност в околностите на селото е преминаващият през него Бели Осъм, който местните наричат с простонародното наименование Реката. В древността тази водна артерия била назовавана от траките Ноя, от дошлите по-късно римляни Аесмус /може би от Хемус/, а от гърците Осмос. Според редица етимолози, последното име, също както и това на планината Осогово, означавало просто камък. Интересното тук е, че в наши дни за начало на Бели Осъм се смята поток, който и понастоящем носи точно такова название - Камъчерска река. Според проф. Стоян Райчевски пък, първата част на топонима - Бели, му е дадена от преминаващите по близкия Троянски проход пътници, за които долината на тукашния Осъм била много по-добре позната, отколкото тази на съседния Черни Осъм. Единствените по-любопитни исторически събития, които със сигурност са се случили в този район и са свързани с Чифлик, са станали едва към края на турското робство, когато през местното землище преминали последователно четите на войводата Панайот Хитов, в която знаменосец бил самият Васил Левски, тази на героя от Априлското въстание Тодор Каблешков и на военния командир на Ботевата чета Никола Войновски. Именно заради едно от тези събития всяка година в селото се провеждат т.нар. Каблешкови тържества.              

           Въпреки че в миналото плодородната и кръстопътна долина на р. Бели Осъм била добре известна и сравнително гъсто населена, съвременното с. Чифлик се появило в нея доста късно. Някои автори, като проф. Никола Ковачев например, твърдят, че селището възникнало във връзка с кърджалийските размирици към края на 18-и и началото на 19-и в., когато Стара планина се изпълнила с бежанци от засегнатите от разбойници райони на страната, като Македония, Западните покрайнини, Етрополско, Охрид, Троян, Ловеч и т.н., а новообразуваната от тях махала Чифлик станала съставна част от оформилото се в онези времена с. Бели Осъм. Тогава в долината на Реката настъпило и голямо смесване на различни етнографски групи, което обяснява зародилият се тук и разпространил се на на изток към града специфичен местен троянски диалект - връйф, кръйф, майс, дите, къче, угън, соль, влък и т.н. За първи заселници в околностите на днешния Чифлик се смятат Чуковците от Етрополе, които се настанили в местността Троански трап, а после на същото място си издигнали къщи и дошлите от гр. Троян членове на известната фамилия Троаните /Троханите/. Нейни родоначалници в селото станали Баба Троана и двамата й сина Владо и Богдан, които построили на р. Бели Осъм голямата Троанска /или Троханска/ воденица. По-късно тук се появил и някакъв бъкличар, който заживял в местността Бъково, а от близките планини слезли и няколко рода на овчари-власи, които след Освобождението се изселили в Румъния. Накрая в долината пристигнали представители и на богатия род Балевци от близкия град, които отворили кръчма с хан на ъгъла при водослива на река Габровница с Бели Осъм. Със спечелените от тази дейност пари те започнали да изкупуват имоти в околността и постепенно завладели икономически цялата долина, както и голяма част от Балкана над нея, който се сдобил с наименованието Балюва планина. Освен троянските чорбаджии Балювците, голям натиск върху местното население през този период оказвала и турската охрана на близкия Троянски проход, начело на което стоял известният с омразата си към българите Сюлю бюлюк баши /бюлюк баши - началник на подразделение от 50 души/.

            С настаняването на бягащи от кърджалийските банди хиляди бежанци в долината на Бели Осъм покрай коритото на реката се появили десетки нови махали и колиби, които образували самостоятелна селска община, наричана от местното население Белиосъмека. Същото станало и около сегашното село, където първоначално отседнали множество бедни земеделски стопани, малките нивици на които били обособени след време в по-голям чифлик. Така постепенно се появила и оформила като отделен квартал на с. Бели Осъм Чифлик махлеси. В своято книга „Българското възраждане“ историкът Иван Стоянов твърди, че точното определение на понятието чифлик /от турската дума чифт - две/ е визирано в специалния Закон за земите, приет по време на управлението на султан Мехмед III /1583-1603 г./. Според нормативният текст: „Чифлик е средно по размер еднолично селско стопанство, чиято поземлена площ варира от 60 до 160 дюнюма /1 дюнюм е равен на 919.3 кв. м./ и може да бъде обработена с един чифт работен добитък за един ден“. Самото понятие пък е свързано с разпадането на феодалния начин на земеползване през въпросния период в Османската империя и утвърждаването в нея на нови икономически отношения, според които земята вече не е държавна, а лична собственост. В годините на кърджалийските безчинства към появилите се в този район от долината на р. Бели Осъм първи тукашни квартали Чуковска махала /към 1900 г. в нея имало 31 сгради с 140 жители/, Троанска махала и Чифлик махлеси бързо изникнали и се присъединили още множество нови поселения - Терзиевска махала в сегашния център на селото, Хаджийска махала на половин километър на изток от центъра покрай двата бряга на реката /през 1900 г. с 23 сгради и 110 жители/, Цановска махала на 2 км. на запад, Янковска в най-източния край, Дзимбилска /или Зюмбюлска/ махала пак в центъра /през 1900 г. с 11 сгради и 53 жители/, Дульовска махала /през 1900 г. с 15 сгради и 82 жители/, Петковска маха на 1 км. на запад от центъра, Пловдивска махала на 2 км. на запад, както и Алашка, Дръндарска, Пенковска и т.н. Някои от настоящите квартали на селището са отдалечени на километри на запад от него, като Лъжето до сегашната вилна зона, Крайни дол при водослива с едноименния поток, Гребенец под рида със същото наименование и Явора в близост до сегашната хижа Хайдушка песен. Първото училище след тези разпръснати общности било открито през 1860 г. в къщата на Дачо Хаджийски от махала Хаджийска, като по-късно същото било преместено в махала Дулевска. Първи учител в селото пък бил поп Кратунко от гр. Клисура, като неговото място по-късно заел местният жител Цочо Генешки.  

              В туристическо отношение през последните години Чифлик се е превърнало в едно от любимите им мяста за отдих и отмора на много хора, най-вече заради уникалното съчетание на планина и минерална вода, както и заради близостта на селището с Троянския проход, по който може да се премине особено лесно от Южна към Северна България и обратно. Населеното място се намира в едно от най-прекрасните и очарователни ъгълчета между Стара планина и Предбалкана и е заобиколено от резервати, а в землището му и около него са построени множество хижи, към които водят и добре маркирани туристически пътеки. Заради минералната вода, в самият Чифлик са изградени множество хотели, почивни станции, ресторанти и басейни, затова в него може да се почива целогодишно, а обособеният в западната му част курорт придобива все по-голяма популярност. По-важни туристически бази тук са споменатата х. Хайдушка песен, от която могат да се предприемат преходи по долините на началните притоци на Бели Осъм - реките Камъчерска, Рогачева /Еленова/ и Голям Драганов дол, билната хижа Козя стена, която се намира в едноименния резерват, и разположената в близост до нея хижа Ехо, както и построената в най-високите части на Предбалкана хижа Васильов. Чифлик е в съседство и с куротното градче Беклемето, в което също са изградени множество хотели, както и една от малкото ски-писти в Стара планина. Наред с всичко друго, от селището могат да се предприемат и няколко изключително интересни самостоятелни прехода по билата на спускащите се от Стара планина на север дълги ридове, наричани заради големината им от местните жители дялове. Сред тях най-любопитни са тези по Томин дял в посока на х. Козя стена, по Кози дял към резерватът със същото име или по Сергев дял към намиращата се на билото на Балкана местност Падалата.      

54.1. с. Чифлик-рид Томин дял, заслон Дачо Дачев-седловина Ветровити преслап-х. Козя стена - качване

         Най-бързо и лесно от с. Чифлик до х. Козя стена може да се достигне, ако се тръгне от разположената във вилната зона в най-западния край на населеното място местност Стругът. От хотелите край минералния извор при водослива на Бели Осъм с р. Козещица започва белязана с жълто-бели цветове туристическа пътека, която по билото на рида Томин дял води на югозапад към гребена на Стара планина и построената на него хижа. Пред един от хотелите с името Дива има малък площад, от който в посока на планината се насочват два черни пътя. Левият от тях се изкачва покрай коритото на Козещица на юг, пресича долинното разширение Полокчето и завършва при сливането на началните притоци на реката, откъдето се продължава по тясна пътека на запад. Вървището се покатерва по Томин дял /Свети Тома е библейски персонаж, като името му е дошло у нас с пренасянето на християнството от Византия. Самата дума обаче е еврейска и означава близнак/, пресича разположените в горния му край полянки Коритото и Киселецът /Киселинча/ и извежда до билото на хребета. В миналото трасето на този преход било маркирано, като именно по него се достигало от с. Чифлик до х. Козя стена. В наши дни обаче маршрутът е премаркиран и преминава през съвсем различни местности, като в началото му се поема по десния край на черния път на югозапад. В тази посока почти веднага се подминава чешма и след няколко минути се достига до важен разклон. На това място от широкия друм се отделя тясна и пряка пътека, която в указаната югозападна посока стъпва в най-долния край на Томин дял и следва билото му чак до върха на планината. Първоначалната стръмнина по туристическото вървище обаче е много голяма, затова от тук към крайната цел на маршрута може да се продължи и по черния друм, който доста заобикаля, но пък преодолява височината много по плавно от пътеката.    

          Ако за изкачване от с. Чифлик към х. Козя стена се избере черният път, тогава по трасето му се продължава с плавно изкачване на югозапад, като скоро се излиза от гората в началото на покритата с обширни поляни местност Равнищата. В миналото тези заравнености били първоначално най-обикновени лъки край коритото на Бели Осъм, които местните терасирали /заравнявали/, за да ги използват като ниви. Поради липсата на достатъчно плодородна земя обаче, изравняванията постепенно се изкачили нагоре по хълма и достигнали чак до сегашните поляни сред гората. Терасираните и заравнени участъци в нея пък били на различни стопани, затова всяка нива носела отделно име - Дядовото Стойново равнище, Ореховото равнище, Тончовото равнище на Дядо Тончо и т.н. През тези вече отдавна изоставени и покрили се с високи треви и бурени поляни шосето постепенно завива на юг, навлиза отново в гората и като описва в нея няколко къси серпентини, достига след 35 мин. до билото на Томин дял и до следващата го тясна туристическа пътека. От разклона се продължава по обединеното им широко трасе и по билото на хребета със стръмно изкачване на югозапад, като 25 мин. по-нагоре се излиза в подножието на ниският, горист и могилест /Иван Вазов сигурно би го нарекъл камбурест/ връх Томин дял /1182 м.//60 мин. общо/.  Пътят заобикаля височината малко под темето й от запад през горната част на рида Габричовите рътлини и излиза от южната й страна в местността Папратлива поляна, откъдето се открива панорама на юг към главното било на планината и най-голямата забележителност в тази му част - отвесните северни скалисти склонове на връх Козя стена /1670 м./. От с. Чифлик до тук са изкачени около 500 м. височина. Напред пътят пресича Папратливата поляна, пак влиза в стари лесове и като преминава над отделящите се на север Орехов дол, Елачов рътлина и Елачов дол завива след около 15 мин. вляво и на юг /75 мин./. Точно тук от него се отделя маркираната туристическа пътека, по която се продължава със завой на дясно и на югозапад, а 15 мин. по-нагоре по нея се достига и до нов разклон с друго от месните туристически вървища, водещо от х. Хайдушка песен към х. Козя стена /90 мин./. Двете пътеки се сливат в средата на малка полянка, в единия край на която се виждат дървена колиба, известна като заслон Дачо Дачев, както и няколко големи указателни табели, информиращи за началото на Национален парк Централен Балкан. От Папратлива поляна до заслона се изкачени още около 200 м. денивелация. От това място към х. Козя стена се продължава по обединената пътека с по-плавно изкачване по билото на Томин дял на юг, като оставащата част от прехода е подробно описана и обяснена в маршрут 53.2, а разстоянието по нея се изминава за около 30 мин. /120 мин./.  

 

01

Хотел Дива в западния край на село Чифлик и главното било над него

 

02

Връх Томин дял от Папратлива поляна 

 

03

Папратлива поляна, пътеката и главното било с вр. Козя стена над тях 

 

38

Разклонът при заслон Дачо Дачев 

 

39

Заслон Дачо Дачев 

 12

 Долината на Рогачева река от пътеката  

 

13

От панорамната площадка на юг към вр. Кучето и седловина Ветровити преслап 

 

34

Седловина Ветровити преслап 

 

29

Паметникът на загиналия от лавина хижар Петко Дачев на седловина Ветровити преслап 

 

30

Разклонът на седловина Ветровити преслап и вр. Кучето 

 

33

Пътеката от седловина Ветровити преслап към х. Козя стена 

 

26

От хижа Козя стена към върховете Кучето и Боба 

 

54

Към х. Козя стена и седловина Ветровити преслап 

 

25

Хижа Козя стена 

 

2014-02-12 141431

Профил на маршрута

Прочетена 2880 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм